Прострял си, Господи, десница
над всеки цвят, над всяка птица.
Нощта припадне ли навън,
приспиваш ги със златен звън.
Спомни и малките дечица,
които просят сладък сън.
Прати ми Ангел бял небесен,
с най-нежната приспивна песен
да лъхне моето чело
и да прогони всяко зло.
Да литне моят ум понесен,
на леко ангелско крило.
Сън да сънува там в страна далечна,
огряна с хубост вечна.
Ще стана рано в ранина,
ще вдишам ведра ведрина
и с благодарност най-сърдечна
ще славя Твойта добрина.
Източник:
„Християнче по вяра”