Върви угрижен цезар Константин
със малочислена войска към Рим,
но грийва на небето кръст сияен –
победа над противника вещае.
И с помощта на тоя кръстен знак
разбива многочисления враг,
през век четвърти в Римската държава
за Църквата Христова мир настава.
Изгражда царят храмове навред,
спасителната вяра е в разцвет
и управлява с ревност на апостол
във православния Константинопол.
Господен раб под царствения плащ
той търси кръста Му животворящ
и него в Гетсимания свещена
намира майка му света Елена.
Със не един великолепен храм
събитията възкресява там,
подкрепян от Христовата десница
владетелят със майката – царица.
Той свика и Никейския събор
и наблюдател е на тоя спор,
анатемосващ ереста на Арий
и утвърждаващ истинската вяра.
На дело и със святост исполин –
държавник е за пример Константин,
та Божието Царство на земята
да дойде, както е на небесата!