(Лука 24:46-53; Марк 16:17-19; Деяния Апостолски 1:2-12)
Господ Иисус Христос изпълнил великата Си мисия, заради която дошъл на земята – спасението на човеците. Сега Той пожелал отново да се върне там, откъдето бил дошъл – при Своя небесен Отец. Но Той не бързал да стори това. Цели четиридесет дни след Възкресението Си Спасителят престоял на земята и се явил в слава на апостолите и на народа.
На четиридесетия ден Иисус Христос събрал учениците Си, сред които била и Неговата Майка и им дал последни напътствия за тяхната бъдеща апостолска дейност. Той им казал:
- Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички! Кръщавайте всички народи в името на Отца, Сина и Светия Дух. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите с ще могат с името Ми да изгонват бесове, да лекуват болни и, ако изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди!
Още им заръчал да не се отдалечават от Иерусалим и да очакват там Светия Дух, Който Той скоро ще им изпрати.
Беседвайки така с учениците Си, Господ ги извел на Елеонската (Маслинена) планина. Когато се изкачил на нея, Спасителят вдигнал ръце и благословил учениците Си. И както ги благославял, започнал да се отделя от земята и да се издига нагоре към небесните висини. Скоро един светъл облак Го закрил от очите им.
Така нашият Спасител и Господ Иисус Христос се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Отца, с други думи – Неговата човешка душа и Неговото човешко тяло приели същата слава и чест, които принадлежали на Божеството Му.
Учениците се поклонили на възнасящия се Господ и дълго време стоели с устремен взор към небесните висоти. Тогава, както при Христовото Възкресение, се явили двама Ангели в светли дрехи и казали:
- Мъже галилейци! Защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
Ангелите говорели за Второто пришествие на Господа Иисуса Христа, когато Той ще дойде отново на земята и живите човеци ще бъдат грабнати на облаци, за да Го срещнат във въздуха.
Когато Божественото видение се прекратило, учениците се върнали в Иерусалим. Те скърбяли за раздялата със своя Небесен Учител. Но в същото време, светла надежда, благодарност и пламенна обич къл Господа сгрявали сърцата им и ги изпълвали с радост. Всеки ден отивали в храма, където славели и благославяли Бога в трепетно очакване на Светия Дух. И наистина, само десет дни след възнасянето на Господа Иисуса Христа, Той им изпратил Този Божествен Учител, Който пребъдвал в тях до края на живота им. Пребъдва и във всички повярвали в Иисуса Христа сега и до края на света. Амин.
-----------------
Господ Иисус Христос се възнесъл на небесата, но с това нашето общуване с Него не се прекратило. Той казал на учениците Си, а чрез тях и на всички повярвали в Него: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.”
Как ние можем да общуваме и днес с Иисуса Христа? – Като Му се молим, защото пак Той е казал, че когато се събираме в Негово име, и Той присъства между нас (Матей 18:19-20), когато сме оказали някаква милост на ближния си, например нахранили сме го, облекли сме го или сме го посетили, когато е бил болен, ние все едно, че сме извършили тези добрини на Самия Иисус Христос, защото Той е казал: „Доклето сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте Го сторили” (Матей 25:40).
Също когато се причастяваме, ние не само общуваме с нашия Господ, но и се съединяваме с Него и ставаме една плът и кръв.
Най-вълнуващата и решителна среща с Иисуса Христа за нас ще бъде срещата на Страшния Съд. Тогава, ако сме живяли достойно за званието си – православен християнин – ние повече никога няма да се разделим с Него, а ще живеем вечно в Неговия дом, Който е Царството Божие. Дано Господ ни удостои с тази велика милост за Негова слава. Амин.