Предговор
Науката и вярата често биват възприемани като напълни противоположни една на другa области на познанието. Наистина, науката има съвсем различно виждане относно познанието в сравнение с вярата или религията. Това, което се приема за даденост в религията, претърпява в областта на науката съмнение, става обект на научно изследване и на основата на събраните емпирични данни бива прието, отхвърлено или изтълкувано по нов начин. Тъкмо тук идва обаче един от основните проблеми в „спора” между науката и вярата: науката (или поне що се отнася до повечето области на емпиричната наука) иска да има за предмет на изследванията си нещо, което се подлага на емпирични изследвания; нещо, което може да бъде обхванато с измервателни уреди, въпросници или други научни методи. Основа на познанието за религията обаче не са емпиричните способи, а вярата – нещо, което се различава напълно от подходите на науката. Тези трудности са едни от главните причини строго емпиричната наука и вярата да бъдат разглеждани по отношение на познанието понякога като несъвместими една с друга.
Въпреки това някои учени се опитват с помощта на изпитани емпирични подходи да спечелят някакво познание за отделни аспекти на вярата. С точно такъв случай се занимава и статията разглеждана в настоящия коментар. В следващите няколко страници ще се опитам да предам накратко съдържанието на изследването на Wiech et al. (2008), наскоро публикувано в авторитетното научно списание „Pain”. Тъй като изследването засяга темата „болка и болково възприятие”, а тази тема вълнува както науката, така и религията, смятам, че то може да представлява интерес за хора и от двете области.
Цел на изследването
В повечето случаи болката бива възприемана като неприятно преживяване. При определени условия обаче това възприятие може да бъда променено, а степента на преживяване на болка – намалена. Често това се случва благодарение на когнитивни (т.е. мисловни) и емоционални стратегии като промяна на очакванията, интерпретацията или оценката на болката от страна на хората. Макар че тези стратегии едва ли биват реализирани винаги вербално, убежденията „всъщност само ми се струва, че боли толкова много” или „аз мога да контролирам болката си” могат да послужат за примери за такива стратегии. Редица научни експерименти, при които в центъра на вниманието стои промяната на мозъчната дейност при определени експериментални условия, показват, че вентролатералният префронтален кортекс (ВЛПФК, част от мозъчната кора) е свързан с използването на подобни стратегии и повлияването на усещането за болка (Petrovic et al., 2002; Lieberman et al., 2004; Wiech et al., 2006). Т.е. ВЛПФК може да бъде разглеждан като ключов мозъчен регион, отговорен за модулирането на болковото възприятие. Поради тази причина авторите на коментираната статия насочват вниманието си към тази част от мозъка и си задават въпроса дали вярващи хора, подложени на болка, но имащи възможност да наблюдават картина с религиозно съдържание, усещат по-малко болка в сравнение с невярващи и дали тези процеси са свързани също с промяна на дейността във ВЛПФК (Wiech et al., 2008, стр. 468). Ако отговорът и на двата въпроса е „да”, тогава според авторите би могло да се твърди, че механизмът, чрез който религиозната вяра помага на вярващите да възприемат по-слаба от действителната болка, се състои в активирането на подобни на горепосочените стратегии процеси, които осигуряват друга интерпретация на болката и „емоционално откъсване” от нейното преживяване.
Методи на изследването
Главният метод на изследването е функционалният ядрено-магнитен резонанс (фЯМР). С помощта на този уред учените са в състояние да заснемат не само анатомичната структура на мозъка, но и неговата дейност. Тези два вида информации могат да бъдат комбинирани една с друга, като по този начин разликите в мозъчната активност (например на различни групи от хора при еднакви експериментални условия или на една група от хора при различни експериментални условия) могат да бъдат локализирани извънредно точно в мозъка. Общо 24 участника обхваща изследването – 12 практикуващи католици („вярващи”) и 12 нерелигиозни участника („невярващи”). Всеки един участник получава в рамките на търпимото поредица от болезнени стимулации с електрически ток и наблюдава преди и по време на всяка една стимулация 1) картината „Vergine annunciate” на Сасоферато, изобразяваща Дева Мария („религиозно условие”) или 2) картината на Леонардо да Винчи „Дама с хермелин” („нерелигиозно условие”). След края на стимулацията всеки участник дава оценка относно 1) интензитета на електрическия шок и относно 2) размера и вида на емоцията (положителна/негативна), предизвикана у него от съответната картина. Изборът на учените да покажат картина с религиозно съдържание на участниците се дължи най-вече на целта им да предизвикат „религиозно състояние” на духа у вярващите, доколкото това е възможно по този изкуствен, експериментален начин. Това „религиозно състояние” на духа и/или разума би трябвало да повлияе на степента на болково възприятие при вярващите, но не и при невярващите. Същевременно това състояние и неговото въздействие върху болковото възприятие трябва да са възможни само чрез картина с религиозно съдържание, но не и чрез друга картина, която на външен вид показва известни прилики, но е с различна (нерелигиозна) тематика. Друг въпрос, който авторите на изследването разглеждат, засяга евентуалната статистическа връзка между оценката на преживяната болка и предизвиканите в участниците емоции от една страна и размера на мозъчната активност във ВЛПФК от друга страна.
Резултати на изследването
Анализът на експерименталните данни разкрива, че вярващите и невярващите не се различават по отношение на тяхното първоначално, изходно болково възприятие.
При наблюдение на картината на Дева Мария – но не и на другата картина – вярващите изпитват обаче по-малко болка. За разлика от тях атеистите оценяват болката си по еднакъв начин, независимо от това каква картина им бива показвана. Само при вярващите – но не и при невярващите – сигналът във ВЛПФК (мозъчния регион отговорен за „регулиране” на болка) е по-силен при наблюдение на религиозната в сравнение с другата картина. Освен това между размера на сигнала във ВЛПФК и интензитета на възприетата болка съществува статистически значима негативна връзка, което сочи, че колкото по-висока е амплитудата на сигнала във ВЛПФК, толкова по-слабо е възприятието на болка.
Оценките, дадени от участниците по отношение на емоциите, предизвикани у тях от картините, показват, че картината с религиозно съдържание е по-предпочитана от вярващите (т.е. придружена от повече положителни емоции), а картината на Леонардно да Винчи извиква у невярващите участници повече положителни чувства отколкото тази на Дева Мария. Това е изключително важен резултат, тъй като той поставя въпроса дали аналгетичният (т.е. болкоуспокояващ) ефект не се дължи единствено и само на положителната оценка и позитивните чувства на участниците относно въпросната картина – а доказателства за подобен механизъм на болкоуспокояващо действие вече съществуват, вж. например Meagher et al. (2001). Аналгетичен ефект постигнат чрез положителни оценки/чувства към картината би могъл да се осъществи например по следния начин: картините отклоняват вниманието на участниците от изпитаната болка и колкото по-харесвана е картината, толкова по- силно бива ангажирано вниманието на участниците (Wiech et al., 2008, стр. 474). Ако наистина е така, то тогава хипотезата за саморегулиране на болковото възприятие с помощта на когнитивни стратегии би трябвало да бъде отхвърлена.
Резултатите от анализа на емоционалните оценки на картините сочат обаче, че случаят не е такъв. Наистина, при вярващите участници аналгетичният ефект на по-харесваната (религиозната) картина корелира (т.е. е свързан) с положителната ѝ оценка от страна на вярващите. При невярващите обаче по-харесваната (нерелигиозната) картина не е свързана с намаляване на болковото възприятие.
Дискусия на изследването
В изследването си Wiech et al. (2008) показват, че вярващи католици са в състояние да регулират интензитета на изпитваната от тях болка. В рамките на експеримента те са способни на тази регулация само при условие, че имат възможност да наблюдават картина с религиозно съдържание. Наблюдението на другата картина не съумява да спомогне за подтискането на болката от електрошока. За разлика от вярващите, наблюдението на нито една от двете картини не помага на невярващите да изпитват по-малко болка.
Може би най-вълнуващият въпрос в този случай е как вярващите съумяват да регулират изпитваната от тях болка. На какъв механизъм се дължи промяната на мозъчната им дейност, измерена във ВЛПФК – регион от мозъчната кора, който е известен с това, че е „отговорен” за подтискането или регулирането на болково възприятие? Едно от възможните обяснения беше посочено по-горе и е свързано с отклоняване на вниманието на участниците от изпитваната болка чрез показването на „харесвана” или „интересна” картина. Друга теоретична възможност, която предлагат авторите, е, че възприеманите като „приятни” картини активират в участниците мотивационна система, която е принципно свързана с желания и целенасочено поведение (Wiech et al., 2008, стр. 474). Тази система от своя страна би могла да е в състояние да подтиска дразнители или физиологични реакции, които са в конфликт с нея и нейните цели (Lang, 1995). Срещу тези две възможни тълкувания на експерименталните резултати говори обаче фактът, че съответната „харесвана” картина е свързана с аналгетичния ефект само при едната група, но не и при другата. Това е довод за авторите да смятат, че резултатите на изследването им се дължат по-скоро на когнитивна стратегия под формата на нова интерпретация на болковото възприятие от страна на вярващите участници. В полза на това тълкуване говорят не само резултати от други изследвания, които сочат ВЛПФК – мястото в мозъка, където увеличаването на силата на сигнала е свързано с намаляването на почувстваната болка – като „регулатор” на болката, но и фактът, че много от вярващите участници, запитани след края на експеримента по какъв начин картината на Дева Мария е повлияла на болката им, отговарят „Почувствах се спокоен и уравновесен”, „Сякаш се грижеха за мен”, „Усещах съчувствие и подкрепа” или „Чувствах се в безопасност” (Wiech et al., 2008, стр. 475). Това са типични примери за стратегия, при която личността извършва преоценка, т.е. нова интерпретация, на болковото възприятие или „откъсване” от преживяването на болката. Всичко това води до заключението, че картини с религиозно съдържание може би наистина могат да предизвикат у вярващите един вид „религиозно състояние” и по този начин да им помогнат да активират когнитивни стратегии регулиращи болковото възприятие. По отношение на тази теза авторите представят както поведенчески (оценката на преживяната болка и афективните оценки на картините), така и физиологични (под формата на измерване чрез фЯМР) доказателства.
Предложеното от авторите тълкуване на резултатите звучи разумно и е в съответствие с по-голямата част от съществуващата литература по въпроса. Все пак остават да бъдат изяснени някои аспекти, които за момента остават неясни и които самите автори определят като важни за по-нататъшни изследвания на същата тема: ВЛПФК играе роля и в други процеси като например работна памет, извикване на спомени от дългосрочната памет и т.н. Възможно ли е тези процеси, при които ВЛПФК също е активиран, да са повлияли по някакъв начин на степента на преживяната болка? Друг интересен въпрос засяга връзката между ВЛПФК и други региони от мозъчната кора, които са важни при регулирането на болково възприятие: дали ВЛПФК не е само „проводник” на регулирането, идващо от други мозъчни области, например от дорзолатералния префронтален кортекс (също част от челния дял на мозъчната кора)?
Моето лично мнение е, че експериментът е добре замислен и старателно подготвен, внимателно проведен и професионално анализиран. Разбира се, интерпретацията на резултатите е направена най-вече от гледната точка на невронауките, която, както споменах в началото, се различава от виждането на вярата или религията. Но – пак по мое лично мнение – едното не би трябвало непременно да изключва другото. Активирането на когнитивни стратегии би могло да се приеме като механизъм, чрез който се осъществява регулирането на изпитваната болка. Защо и как точно се случва това е въпрос, на който няма все още ясен отговор – т.е. всякакви интерпретации, включително от гледна точка на вярата, са възможни. Трудностите възникват, когато тези интерпретации трябва да бъдат подкрепени от допълнителни изследвания, тестващи директно съответните хипотези (например божествена намеса и т.н.). Разбира се, смисълът на подобни „тестове” в определени случаи може да стане съмнителен – все пак вярата е нещо, което дори и да има отделни допирни точки с науката, се различава доста от нея. Към това, в което вярва човек, не се подхожда със съмнение и хипотези, защото тогава се губи смисълът на вярата. До известна степен тя е вяра, защото човек е в състояние да вярва без да е видял научна презентация, доказваща съществуването на Твореца, без да изисква доказателства под вида на научен труд на тази тема и т.н. Но не бих отрекъл смисъла на представеното по-горе изследване – то доставя важна информация относно механизма на регулиране на болка чрез вярата. Поради тази причина се надявам, че на повечето читатели им е било интересно да срещнат един пример как с помощта на научни подходи може да се разбере малко повече за това как вярата действа в определени ситуации, например когато човек изпитва болка.
Цитирана литература
Lang PJ. The emotion probe. Studies of motivation and attention. Am Psychol 1995;50:372–85.
Lieberman MD, Jarcho JM, Berman S, Naliboff BD, Suyenobu BY, Mandelkern M, et al. The neural correlates of placebo effects: a disruption account. NeuroImage 2004;22:447–55.
Meagher MW, Arnau RC, Rhudy JL. Pain and emotion: effects of affective picture modulation. Psychosom Med 2001;63:79–90.
Petrovic P, Kalso E, Petersson KM, Ingvar M. Placebo and opioid analgesia – imaging a shared neuronal network. Science 2002;295:1737–40.
Wiech K, Kalisch R, Weiskopf N, Pleger B, Stephan KE, Dolan RJ. Anterolateral prefrontal cortex mediates the analgesic effect of expected and perceived control over pain. J Neurosci 2006;26:11501–9.
Wiech K., Farias M, Kahane G., Shackel N., Tiede W., Tracey I. An fMRI study measuring analgesia enhanced by religion as a belief system. Pain 2008;139:467–76