(Деяния Апостолски, 2 глава)
Изминали десет дни от Възнесението на Господа Иисуса Христа. Съгласно заповедта на техния Учител, Апостолите прекарвали времето си заедно, молели се и очаквали обещания им Утешител – Свети Дух. Сред тях била и Божията Майка Пресвета Дева Мария, която сега споделяла с Христовите ученици всички ония думи, които слагала в сърцето си (Лука 2:19), когато нейният Син и Бог били заедно с нея.
Настанал големият празник Петдесетница (нарича се така, понеже се празнувал на петдесетия ден след Пасха). Било неделя. Иерусалим бил преизпълнен с хиляди поклонници, дошли от най-различни страни. Апостолите заедно с Майката Божия и други благочестиви мъже и жени, на брой 120 души се събрали рано сутринта на молитва в горницата. Неочаквано просторната стая се изпълнила с шум, като че ли от силен вятър. Ярки огнени езици, се спуснали над Христовите ученици и като се разделили, спрели се над всеки от тях. Всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други, чужди езици, които никога до този момент нито знаели, нито били изучавали...
Това чудесно събитие било забелязано от много хора и новината за него мълниеносно обходила улиците и площадите на свещения град. Хората заприиждали на тълпи към къщата, в която се намирали Апостолите, за да научат какво се е случило. И когато те чули как говорят на различни езици, озарени от Божествената светлина на Светия Дух, зачудили се и думали помежду си:
- Не са ли те галилейци? А как тогава ние, които сме египтяни, критяни, араби и от много други страни, слушаме всеки своя роден език и говор?
Други се присмивали и казали:
- Със сладко вино са се напили!
Тогава апостол Петър се изправил и пламенно заговорил. Той говорил дълго за смисъла и значението на необикновеното чудо, станало с тях, и за изкупителното и спасително дело на Господа Иисуса Христа, Когото евреите разпнали. Проповедта му била толкова вдъхновена и убедителна, че насъбралите се слушатели започнали в надпревара да питат Апостолите:
- Какво да направим, мъже и братя, за да се спасим?
- Покайте се – отговорил свети Петър, - и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете. Тогава ще приемете дара на Светия Дух.
И светият Апостол завършил пламенната си проповед с призива:
- Спасявайте се и от този опак (грешен) род!
Още същия ден повярвали и се кръстили близо 3000 души. Започнали да се сбъдват думите на Господа Иисуса Христа, че учениците Му от ловци на риба ще станат ловци на човешки души. Благодарение на Апостолската проповед, която била съпровождана от много чудеса, броят на повярвалите бързо се увеличавал. Днес те наброяват стотици милиони. И понеже на празника Петдесетница слязъл Светия Дух и се кръстили 3000 души, този ден справедливо се счита за рожден ден на Църквата. Светият Дух и днес обитава в нея и я ръководи, и само в Православната Църква вярващите получават Божията благодат и даровете на Светия Дух. Това е същата Църква, за която Сам Иисус Христос е казал: „На тоя камък (вярата в него) ще съградя Църквата си, и портите адови (дяволските сили) няма да й надделеят.” (Матей 16:18).