В детската градина всички знаеха, че Емилия и Йоана са неразделни другарчета. Често ги виждаха седнали на скамейката в двора да си говорят. Не викаха високо като невъзпитаните деца. Чуруликаха си като две пойни птички.
Веднъж Йоанка каза, че следобед не спала добре. Изплашила се. Когато баба й я водела в градината, една кола бързо профучала край тях, едва не ги отнесла.
- Йони, има лекарство за това. Спокойствието идва веднага – каза Еми.
- Как? С какво? – запита Йоанка.
- Със светена вода.
- А какво е това светена вода?
Еми обясни, че тя се взема от църквата. Дядо поп я приготвял, като потапял във водата голям кръст и после с китса ръсел челата на всички. Тя лично видяла това. Много й станало приятно, когато и нея поръсил.
После разказа, че в тях винаги имало едно много красиво стъклено шише със светена вода. То стояло на високия шкаф под иконата и никой не го докосвал, защото светената вода не е като другата. От нея не може да се пие, когато ожаднееш или си миеш ръцете.
- Как се употребява? – попита Йоанка.
- Вечер, след като мама ми облече нощничката, аз се изправям пред иконата и си казвам молитвичка. Като си легна, та поръсва челото ми със светена вода и аз заспивам сладко. Сутрин също след молитвичката пак ме поръсва, а понякога ми дава да пийна една глътчица. Но тя се пие само сутрин преди закуска, а можем да се поръсваме винаги през деня, когато имаме нужда.
- Колко е хубаво това, Еми! Но у нас няма светена вода – каза тъжно Йоанка.
- Помоли майка си да донесе от църквата – посъветва я Еми.
- Още утре мама ще ми донесе!
Добрите другарчета се учеха на добро. Те не разговаряха за това кое дете каква пакост е направило, а се учеха на добри неща.
Днес Йоанка научи за най-хубавата водичка, която помага на хората да бъдат здрави и спокойни. Без светена вода техният дом вече не остана.