Живеем безбожен, бездуховен живот
намери се грешник един да го каже
покаен вопъл, вик от любов
към Бога, към ближните, към душманите даже.
Живеем безбожен, бездуховен живот
нима най-важното не трябва да се каже:
живеем по плът, без Господ, без Бог
без да ходим..... във Храма даже.
А на плътта наградата е смърт,
и сетне – мястото й в гроба,
на духа – наградата – живот
във Вечното Царство на Бога.
Но ние все за земното ламтиме,
духовното съвсем сме го задраскали
избираме в ада да гориме
отколкото духовно да израстваме.
А наближава времето когато
за Съд ще ни изправи пред Него
не зная как ще се оправдаваме,
но там ще заклеймим нашето его.
И сега знаем, че то е виновно
ненаситното его и нашата гордост,
на които служим така отговорно
от малки дечица – чак до смъртния одър.
Живеем безбожен, бездуховен живот
макар и на бедните да правим даяния,
но Бог е оставил спасителен брод
последна възможност за нас – покаяние.
То не е преживяване леко
става вътре дълбоко в сърцето,
разтърсва душата, променя човека
и радост за него е на Небето.