През лятото обичам да се трудя.
Не зная леност, раничко се будя.
Отправям аз молитвичка към Бога
и работа започвам. Всичко мога.
Копая в цветната градина и поливам.
Където мама ме изпрати, в миг отивам.
Събирам от ливадата тревичка
за мойта палавница – бялата козичка.
След дневен труд вечерята е сладка.
В труда се крие чудната загадка.
Приятната умора дава радост чудна.
До днес аз работа не зная трудна.
Щом легна , ангелче с крилцето меко
за сън притваря миглите ми леко.
След труд най-хубавия сън сънувам –
във златозвездна приказка пътувам.
Източник:
„Християнче съм по вяра”