Андрейчо много се радваше, когато с родителите си в почивен ден отиваха в планината. Любимото му място беше една полянка до реката. Там си устройваше игри. Най-интересно беше, когато запалят огън и изпекат гъби. Той много обичаше печени горски гъби, посолени с чубрича.
Когато веднъж се приготвиха пак да тръгват, той предложи:
- Татко, искам да купиш риба. Ще я изпечем. Много ми се яде печена риба.
- И аз обичам печена риба. – съгласи се баща му.
Като пристигнаха, той сам събра сухи клончета от гората и помогна да запалят огъня. На жарта опекоха рибата и седнаха да обядват.
Андрейчо знаеше много за Иисус Христос. Започна да задава въпроси.
- Колко ученици имал Иисус Христос?
- Дванадесет – каза батко му.
- С какво се занимавали те?
- Почти всички били рибари.
- А как се наричали учениците Му?
На този труден въпрос само майка му могла да отговори. Тя каза, че се наричали апостоли.
- Много знаеш, Андрейчо – похвали го тя.
- Ами аз нося името на един от апостолите, който се казвал Андрей. Той бил първият ученик на Христос. Затова много си обичам името.
След това разказа, че апостолите ловели риба. Запалвали огън и я печели. Затова той искал като тях да си изпекат риба.
Много приятно беше да говорят за Христовите ученици. Андрейчо сподели една своя мечта. Като порасне, ще стане моряк. С голям кораб ще лови риба. Никога обаче нямало да яде варена или пържена риба, а само печена като апостолите.