Дай ни сили, пред Теб коленича,
да обичаме слаби и бедни,
любовта ни към мила и събрат
да остане малко назад.
Най-първа любов към Тебе, Всемилий,
собич надземна да отдадем
и ако трябва живота ни свиден,
без колебание Теб да дадем.
Как неусетно покрихме живота си
със интереси, лъжи и измами
и не е никак, никак за чудене,
че толкова малко любов е останала.
Ние изцапахме с блуд Твоята обич
и я насочихме към „тебе и мен”
забравяйки, че след дните ни кратки
идва Твоят съд – Великият ден!
Господи Благий, прости ни!
Изпрати ни любов към врага,
и към злобни и лоши, към алчни и мили
както Ти за всички изпращаш дъжда!
Вопиюща нужда от дълго търпение,
изпитваме всички в последните дни,
и с Твоята любов и с Твоето смирение
свише, Иисусе ни подкрепи!
Време е вече да почнем да даваме,
нашето вземане много май натежа
да станем красиви и богати с раздаване,
докога ще отлагаме, докога?
Дай ни сълзи на покаяние и святост,
с тях да измием покварени души
и когато на Страшния Съд се изправим,
да Те погледнем с чисти очи.
Нашата надежда е Твоята милост!
Помогни ни, Иисусе Христе,
от всичко, което е Тебе противно,
да се отвърнем с чисто сърце!
Господи Боже, прости ни, прости!
Изпрати ни любов, доброта,
и сили зло и грях да надвием
да спасим най-ценното – своята душа.