Вече три години и половина Господ Иисус Христос бил сред народа и вършел Своята мисия на земята, като учел човеците какво трябва да направят, за да се избавят от злото и да се спасят. За съжаление малко хора разбирали онова, което Иисус Христос им преподавал, защото сърцата им били помрачени от греха и привързаността към земното. Дори учениците на Спасителя понякога изпадали в неверие и показвали странно неразбиране на целта на идването на Месия. Така например веднъж Господ обяснявал на Апостолите, че ще се предаде доброволно в ръцете на Своите врагове, за да пострада от тях, и да бъде разпнат, за да изкупи човешкия род. Апостол Петър обаче се възпротивил на тези думи и започнал да настоява, че Бог никога няма да допусне Иисус христос да пострада и да бъде убит от човеци. Друг път – братята Иаков и Иоан поискали от своя Учител да седнат – единият отдясно, а другият отляво на Господа в Неговото Царство. Те си представяли, че Божият Син е дошъл на земята, за да основе земно царство, подобно на всички останали и искали да се видят негови първи царедворци. Но Господ смъмрил както Петър, така и Иаков и Иоан за тяхното неверие и привързаност към този суетен свят. За да ги убеди, че Той е Синът Божи, макар и по външност да изглежда като обикновен човек, взел тези трима Свои ученици, изкачил се с тях на една планина, наречена Тавор, и се преобразил пред тях.
Ето как станало това.
Като се изкачили на планината, Спасителят, както обикновено, започнал да се моли на Своя небесен Отец. През това време, уморени от стръмния път, Петър, Иаков и Иоан заспали. Когато се събудили, те били поразени от необикновена гледка: лицето на техния Учител светело като слънце, а дрехите Му блестели като сняг, озарен от силна светлина. От двете Му страни се появили в небесна слава двама велики старозаветни пророци – Моисей и Илия, които започнали да беседват с Христа за Неговите предстоящи страдания. Всъщност този разговор бил предназначен за Апостолите. Неговата цел била, когато те видят своя Учител опозорен и разпнат на Кръста, да не се разколебават във вярата си в Него, но да знаят, че Той и тогава ще е същият Син Божи, Който сега им се явява в Своята небесна слава.
Чудна радост и неземно щастие изпълнили сърцата на тримата ученици от дивната гледка пред очите им. Петър, желаейки да се наслаждава по-дълго от небесното блаженство, което им било открито, възторжено предложил:
- Господи, колко хубаво е да бъдем тук. Ако искаш, нека направим три палатки – за Тебе една, за Моисей една, и една за Илия.
Изведнъж светъл облак засенил Христа и двамата пророци, и те постепенно се скрили от очите на Апостолите. Мощен глас като гръмотевица се чул от облака:
- Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!
Учениците паднали от страх на земята. Иисус Христос се приближил до тях, докоснал ги и ги успокоил:
- Станете, не бойте се!
Петър, Иаков и Иоан станали. Пред тях стоял техният Учител и Господ, но вече в Своя обикновен човешки вид.
Заслизали надолу. По пътя Спасителя строго им наредил:
- Не казвайте на никого за това, което видяхте, до деня на Моето възкресение от мъртвите!
Това Господ заповядал, защото знаел, че никой няма да повярва на станалото събитие, пък и да повярват, ще поискат отново да Го направят цар, както подир умножаването на петте хляба и двете риби за нахранването на множеството народ.
---------------------------------------
Събитието на славното Христово Преображение ни показва ясно какви ще бъдат възкръсналите тела на праведниците, които ще наследят Царството Божие в бъдещия век след края на света, в който живеем сега. Те ще бъдат преобразени, обновени и осветени по подобие на преобразеното Тяло на Богочовека Иисус Христос. Няма да остаряват, да се разболяват и въобще няма да търпят несгодите и несъвършенствата, произтичащи от злото и греха в света. Ще бъдат преобразени също така и небето и земята, цялата вселена. В това ни уверява самото Слово Божие: „Ние ... очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.” (2 Петър 3:13).
Бъдещото преобразяване на телата на праведниците се доказва и от факта, че единствено в Православната Църква се съхраняват и се почитат нетленни (неизгнили) тела на много светии. Тези нетленни тела се наричат свети мощи.
У нас, в България, такива свети мощи се пазят в Рилския манастир. Те принадлежат на най-великия и обичан наш светец и закрилник на българския народ – преподобни Иван Рилски Чудотворец. Повече от хилядалетия мощите на свети Иван са запазени от тление и представляват непресъхващ извор на чудесни изцеления за всички, които пристъпват с вяра към тях.