Думата успение означава блажено заспиване. С тази дума наричаме телесната смърт на велики Божии угодници, първа между които е нашата Господарка и Владичица Пресвета Богородица и Приснодева Мария.
След като поживяла десетина години в Иерусалим под грижите на свети апостол Йоан Богослов, Пресвета Богородица била посетена от Архангел Гавриил, който й съобщил радостната вест, че скоро Господ Иисус Христос ще я прибере при Себе Си. Като доказателство за своето небесно пратеничество той й донесъл райско палмово клонче.
Божията Майка започнала да се готви за своето Успение. На нея много й се искало да се види за последен път с Апостолите, но всички те, с изключение на Йоан, били по чужди страни да проповядват Евангелието. Но Господ Бог сторил чудо. В един миг всички Апостоли, освен Тома, били принесени в Иерусалим и в едно и също време се явили пред Майката натехния Божествен Учител. Скръб изпълнила сърцата им, когато разбрали за какво се намерили всички заедно на това място. Пресветата Божия Майка ги утешила и им обещала, че и след Успението си ще бъде заедно с тях и с всички християни, като се моли за света и изпросва от Своя Син велики и богати милости за него. След това ги благословила и се простила с тях.
Когато издъхнала, неземна светлина огряла стаята, в която лежала Света Богородица. Сам Господ Иисус Христос, придружен от множество Ангели се явил, за да приеме нейната пречиста душа. Чудно благоухание се разляло из цялата стая и небесни райски песнопения изпълнили с радостен трепет сърцата на всички присъстващи.
Трогателна била гледката на погребалното шествие, което вървяло към Гетсимания, където бил приготвен свещеният гроб. Най-напред вървял апостол Йоан и държал в ръка райското клонче. След него Апостолите носели на носилка пречистото тяло на Божията Майка, а подир тях следвал много народ. Мнозина болни напирали да се докоснат до носилото и който успявал да стори това, веднага оздравявал. И чудно, уж погребвали човек, а радост и блажен покой изпълвали душите на всички.
Единствено недоволни били еврейските свещеници и стареи – същите ония, които предадоха Иисуса Христа на Пилат, за да бъде осъден и разпнат. Един от тях, свещеник Афоний не се сдържал, промъкнал се в навалицата и посегнал с ръце да прекатури носилото,на което лежало пречистото тяло. Но невидим Ангел мълниеносно отсякъл и двете ръце на злодея до китките. Поразен от това чудо Афоний се покаял и веднага бил излекуван.
След три дни Апостол Тома, който не бил на погребението на Пресвета Богородица, дошъл в Иерусалим. Неговите съученици му разказали всичко, случило се в негово отсъствие тия дни. На Апостол Тома мму станало непоносимо тежко, че не могъл да се прости с Пресвета Богородица и да присъства на погребението й. От цялата си душа пожелал да се поклони на нейното тяло. Апостолите склонили. Завели го в Гетсимания, отворили гроба, но той се оказал празен. Както при гроба на Възкръсналия Христос, така и тук стоели само грижливо сгънати погребалните повивки. Поразените Апостоли със сълзи на очи започнали да молят Бога да им открие какво е станало с пречистото тяло на Богородица. Същия ден вечерта, след като се нахранили, по време на молитва те чули Ангелско пение и, като отправили взор към небето, видели във въздуха Божията Майка, обкръжена от Ангели, цялата сияеща в небесна слава.
- Радвайте се! – казала им тя. – Аз ще бъда с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!
Апостолите радостно извикали:
- Пресвета Богородице, помагай ни!
От този ден Апостолите разбрали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след Успението си и с тялото си била взета на небето, където нейният Син и Господ я поставил на по-почитно място от всички Ангели.