50 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СТАРЕЦА ЙОСИФ ИСИХАСТ

ElderJoseph[1].png

На 15 август 2009 год. се навършват 50 години от успението на блажения старец Йосиф Исихаст (1898-1959) – една от най-ярките фигури на атонското монашество през 20 век. Макар и все още да не е канонизиран официално за светец, отдавна в съзнанието на хиляди вярващи по света той е такъв. Старецът Йосиф има огромен принос за възраждането на атонското монашество през последните десетилетия на 20 век; негови преки ученици стават игумени и възобновители на седем атонски обители (манастирите Филотей, Каракал, Ксиропотам, Констамонит, Дионисиат, Ватопед и скита “Св. Андрей”), както и на голям брой манастири извън Света Гора.

Франкискос (бъдещият старец Йосиф) се родил през 1898 г. в с. Левкес (на о. Парос) в бедно семейство. Отрано останал без баща. Грижата за семейството поела майка му Мария, която била особено благочестива жена. Още докато Франкискос бил пеленаче, тя имала видение, чрез което й бил предсказан монашеският му път.

До юношеската си възраст бъдещият старец останал в родното си село, като помагал на майка си в къщната работа. След това заминал за Пирея, където започнал работа като дребен търговец, по-късно се преместил в Атина. Търговията му вървяла успешно, но без да си служи с лукавство и измами.

По това време започнал да изучава светоотечески книги. Особено го вдъхновявали житията на големите подвижници. Решението си за монашеството взел след следното видение: “Една нощ видях насън, че минавам покрай двореца. Двама офицери от стражата ненадейно ме хванаха и ме заведоха в палата. Не знаех причината и започнах да протестирам. Тогава те любезно ми отговориха да не се боя, а да вляза вътре, понеже такава е волята на царя. Изкачихме се в един прекрасен дворец, по-съвършен от всеки земен, облякоха ме в една снежнобяла и драгоценна униформа и ми казаха: “Отсега нататък ще служиш тук”. И след това ме заведоха да се поклоня на царя. Събудих се веднага и това, което видях и чух, се запечата толкова дълбоко в мен, че не можех да върша или да помисля за нещо друго. Прекъснах работата си и започнах да размишлявам. Чувах един глас вътре мен да повтаря непрекъснато онази заповед: отсега нататък ще служиш тук. Целият ми живот – и вътрешно, и външно – се промени”.

Така взел решението да замине за Света Гора. Първата му спирка била Катунакия. Там живеел приснопаметният старец Даниил, основател на братството на Данилеите, благочестив и духовно умъдрен човек. От него получил голяма полза. Не останал обаче там, тъй като предпочитал по-усамотен и строг подвижнически живот. На един празник Преображение, на връх Атон, се запознал със стареца Арсений, който станал негов неразделен сподвижник. Двамата преминали в послушание на стареца Ефрем, който живеел в колибата “Благовещение Богородично” в Катунакия. Желанието за по-голямо усамотение ги отвела по-късно в пустинната местност, известна като скит “Св. Василий”.

След смъртта на техния старец Ефрем, двамата се отдали на усилни аскетически подвизи: пост, бдение и молитва. Но най-вече се занимавали с умната молитва (трезвение) и затварянето на ума в сърцето.

През 1938 г. заедно с о. Арсений се преместили в една пещера в местността “Малката Св. Анна”. Там устроили малък параклис в чест на св. Йоан Кръстител. В тази пещера останали до 1947 г. Там се подвизавали и израствали духовно и учениците на блажения старец Йосиф, които впоследствие станали игумени и на други манастири.

През 1951 г. се преместили в Новия Скит (Неа Скити), в килията “Благовещение Богородично”, където старецът останал до смъртта си на 15 август (Успение Богородично) 1959 г.

Един месец предварително старецът Йосиф получил известие за деня на смъртта си от Пресвета Богородица, към която питаел особена почит. Тя му казала, че ще го вземе на нейния празник. Напълно подготвен и очистен от страстите чрез потоците покайни сълзи, които ежедневно проливал и чрез честото си участие в тайнството на божествената Евхаристия, старецът Йосиф предал духа си в ръцете на Оногова, Комуто от младини се посветил и служил. Според свидетелствата на очевидци смъртта му била наистина блажена.

Учението на стареца Йосиф е изложено в писмата му (65 на брой), издадени от манастира Филотей (преведени и на български език от братството на Зографската света обител), както и в епистоларното му съчинение “Десетозвучна тръба”, издадено заедно с житието му от Ватопедския манастир. В тях ясно личи, че е бил продължител и изразител на целокупната исихастка традиция. Емпиричният му начин на живот изявил на дело учението на свети Григорий Палама за божествената Благодат. Вълните на Благодатта изпълвали душата му, а умът му се разтварял в небесни съзерцания. Старецът Йосиф преминал през всички етапи в духовния път на човека – очистване от страстите, просвещение с божествената Благодат и накрая, съвършенство. Познал опитно всички божествени проявления при тези състояния. Станал опитен духовен водач, разсъдителен и незаблуден ръководител по пътя към съвършенството. Големите му подвизи и годините отшелничество не притъпили в него любовта към ближния, напротив. Писмата му ни разкриват, както образа на непримиримия борец срещу страстите, така и образа на любящия и снизхождащ към човешките немощи духовен баща. Бил е също причастник на нетварната Светлина и изряден учител на умната молитва. Подвижническите му подвизи и борбите му с бесовете ни напомнят за големите отци-отшелници от първите векове на християнството. В борбата си срещу страстите насилвал себе си до степен, която на някого може да изглежда като проява на крайност. В резултат на тази борба обаче, старецът придобил изключителна чистота и целомъдрие на душата и тялото, имайки винаги за пример Пресвета Богородица. Така в едно свое писмо той пише: “Не мога да ви опиша колко се радва нашата Пресвета Богородица на целомъдрието и чистотата. Понеже Тя е едничка чиста Дева, затова желае и обича всички да са такива”.

Паметта на блажения старец Йосиф Исихаст се отбеляза всяка година на 16/29 август с тържествена служба във Ватопедския манастир, където се съхранява част от неговите мощи и където до неотдавна живееше един от учениците му - старецът Йосиф Ватопедски.

Нека молитвите на блажения старец Йосиф Исихаст бъдат с всички нас!

Източник: www.bg-patriarshia.bg