Интервюто, което публикуваме е взето от Андреас Белегрис за гръцкия вестник “Тема” по повод обвиненията в медиите към игумена на манастира на „Ватопед” във финансови измами. Архимандрит Нектариос Мулатсиотис, игумен на манастира „Св. Августин Ипонски и св. Серафим Саровски” във Фокида, Гърция. Познат е на българския читател с книгата си „Второто пришествие”, изд. „Млад свят”, С., 1991 (б. пр.).
Посещавам Света Гора още от времето, когато бях млад клирик. Посетил съм много пъти и 20-те светогорски обители и скитовете. За пръв път бях във Ватопед преди игумен да стане о. Ефрем. Тогава там живееха само пет възрастни монаси. Всичките здания бяха западнали и полуразрушени. Запознах се с него, когато го избраха за игумен. Имали сме и имаме бегли отношения. Говорим за един огромен манастир, чиято обща застроена площ, главно манастири и скитове, възлиза на 75 хиляди кв. м. Ако разгърнем тази площ по права линия, се получава една огромна сграда с дължина 75 км. Тоест, манастирът започва от пл. “Омония” ( Централен площад в Атина (б. пр.) и стига до Коринт. Това е една малка държава, в която живеят 500 души, от които 200 са работници. Заплати, осигуровки, строителни материали, храна – това са огромни месечни разходи. Тази “държава” се нуждае от милиони. Не е една къща, на която 1000 или 2000 евро й стигат, това е едно голямо село.
- Напоследък игуменът Ефрем е обвиняван в осветскостяване на Света Гора, лично забогатяване и съблазняване на вярващите. Споделяте ли обвиненията?
Ако не познавах отблизо светогорските манастири, разбира се, че щеше да има опасност, след всичко, което се чу, в съзнанието ми образът на Света Гора да бъде помрачен. Трябва обаче да знаем, че игуменът не се е грижил да забогатее лично той или монасите, които живеят скромно и аскетично – и това не го казвам аз, а го споделят всички без разлика, които са посещавали до ден днешен манастира.
Светата Епистасия и Вселенският патриарх са му възложили да построи наново един огромен манастир. Той успя не само да го построи, но и го снабди с необходимия брой монаси. Как сега ние да го обвиняваме?
При това, манастирът Ватопед е царски и винаги е имал – преди времето на Ефрем –несметни богатства, дарени му от царе, крале и управници. Старецът Ефрем завари това богатство и го използва за възстановяването на тази историческа света обител. А самият манастир винаги е бил посещаван от царе, крале и министър-председатели, както и от много високопоставени лица. Това са правили всички наши политици след Освобождението ни от турците.
Така че, както виждате, забогатяването не датира от времето на Ефрем.
Историята на нашия народ споменава, че по време на Гръцката национална революция (Така се нарича Гръцкото въстание за независимост от турска власт, 1821-1828 г., вследствие на което се създава независима Гръцка държава през 1830 г.) много манастири са дарили за нуждите на освободителната ни борба търговските флотилии, които са притежавали. Говорим за огромна търговия, която са развивали манастирите, щом са разполагали с търговски флотилии. Това не е нещо ново, което е измислил и въвел днес старецът Ефрем.
Големите манастири винаги са се занимавали с подобни светски дейности, тъй като разходите им са били много големи и са имали нужда от огромни приходи, за да ги покрият.
Може би забравяме историята и всичко това, което става днес, ни се струва едва ли не нечувано, но тази е истината, която я знае и Светата Епистасия и затова застава зад него.
- Неотдавна посетихте манастира Ватопед. Говорихте ли с игумена Ефрем за скандала, който се разрази? Какво ви каза?
Да, говорих с него и ми каза, че носи един незаслужен кръст. Има обаче доверие в Бога и в правосъдието и е твърдо убеден, че накрая цялата истина ще излезе наяве, както подчерта и Негово Блаженство Атинският архиепископ г-н Йероним, който каза, че ще се обърне към народа, когато научи цялата истина. Тези думи на архиепископа означават, че до днес ние още не сме чули цялата истина. Може би архиепископът знае нещо; нека не забравяме, че и той беше наклеветен, докато беше митрополит на Тива. Изминаха десет години, преди да стане ясно, че е невинен. Също така, старецът Ефрем не смята, че е извършил нещо антимонашеско или незаконно. Затова и Светата Община (Светата Община или Свещеният Кинотис се нарича върховният законодателен орган на Света Гора (мини парламент, състоящ се от по един представител на всеки от 20-те манастири (б. пр.) на Света Гора, както вече споменах, не го осъди. Попитах стареца Ефрем какво е станало с куфарите с 10-те милиона евро, за които се чу? Показа ми тогава манастира и ми каза: виж ето тук са парите, всеки месец плащам над 2 милиона евро задължения на манастира. Тук са и квитанциите за разходите. Те твърдят,че сме подкупвали хора. Парите обаче са тук.
- Останалите монаси в манастира какво мислят? Каква атмосфера заварихте там?
Повечето от ватопедските монаси са млади и имат висше образование по различни специалности. След като Събранието на старците (Ръководен орган във всеки манастир (б. пр.) реши нещо, цялото събрание от 110 монаси го одобрява, преди игуменският съвет да го извърши, така е за всяко нещо. Сред монасите има юристи, богослови, инженери, лекари и т.н., които проверяват и одобряват всичко, преди игуменският съвет да го направи – така, както става да речем и във всяка организация, когато се решават важни въпроси. Така че аз видях едно задружно братство, което подкрепя своя игумен и игуменския съвет и което продължава необезпокоявано, както казах, монашеската си програма с молитвите, бденията, постите, послушанията, както и преди да се разрази тази буря.
- Вие защо застанахте зад него?
Както споменах, аз нямам някакви особени взаимоотношения с о. Ефрем. Винаги обаче, когато виждам, че един човек, клирик или мирянин, справедливо или не, бива заклеймен и при това от телевизионния екран, изпитвам нуждата да застана зад него. Правил съм това при много случаи, когато различни лица биваха хулени по телевизията. Приемам това за свой вътрешен християнски дълг. Не мога тогава, когато един човек бива разпъван на кръст и всички държат пирони и чукове, готови да му ги забият, да сторя същото и аз. При всеки такъв случай, когато другите са готови да убият с камъни и за опозорят публично някого, си спомням за Иисус, Който стои до този човек и казва: “Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камъка” (Йоан. 8:7). А тогава, когато се уверя в невинността на един човек, не само заставам зад него, но и го подкрепям. Припомням ви, че по същия начин постъпих навремето и със затворника Никос Васдекис (Несправедливо задържан за убийство в Гърция през 2001 г., впоследствие оправдан и пуснат на свобода (б. пр.), по когото тогава всички медии хвърляха камъни.
Превод: Алексей Стамболов