Всяко дете чака с нетърпение Бъдни вечер. Много е радостно, защото през тази нощ преди много, много години се родил Малкият Иисус Христос. Антония, без да се бави, се прибра у дома. Толкова е топло в стаята с кандилото. Пламъчето осветява иконата на Майката Божия, Която Го държи в прегръдката си.
На трапезата всичко е много вкусно, въпреки че е постно. Дори във варения фасул няма капчица олио. В средата на масата грее запалена свещичка, забодена на топла питка. По-голямата й сестричка прочете молитва и всички се прекръстиха.
След вечерята тя седна на дивана и пожела да чуе разказа за Малкия Христос. Той не бил обикновено дете, а Бог, слязъл на земята да научи хората да се обичат.
- Како, къде се е родил? – запита тя.
- В едно малко градче, наричано Витлеем – чу отговора.
- Кога се е родил?
- Преди повече от две хиляди години.
- О, колко много! И още хората празнуват раждането Му – учуди се Антония.
- Винаги ще се помни, защото Той слязъл от небето да научи хората да бъдат добри. Ти не усети ли, че тази вечер си по-добра.
- Усетих. Днес Васил ме обиди и аз мислех да му се разсърдя и никога да не говоря с него. Но тази вечер сърцето ми стана добро и се отказах. Простих му от сърце.
Когато кака й започна да разказва за чудната звезда, която изгряла над Витлеемската пещера и за ангелите, които пеели от небесата, Антония започна да се унася в сладък сън.
Заспа и сънува,че всички деца от детската градина,засмени,пътуват за Витлеем, хванати за ръчички.Водело ги едно сребърно звънче. То звъняло,звъняло неспирно... Като пристигнали, Антония видяла Малкия Христос в една ясличка, постлана със слама. Свалила пухкавото си шалче и Му го дала да се стопли. А Той я погледнал толкова топло и ласкаво, че се събудила от радост.
На Бъдни вечер Антония всяка година става все по-добра. Затова хората я обичат.