Една ленива ученичка попитала веднъж приятелката си, която се учела много добре:
- Какво правиш, че винаги си знаеш уроците?
- Моля се на Бог да ми помага в учението – бил отговорът.
- Чудесно, - казала ленивата – от днес и аз започвам да се моля!
На другия ден ленивата ученичка отново получила слаба оценка.
- Ето, молих се, но пак не си знаех урока! – възнегодувала тя.
- А учи ли си урока? – попитала прилежната.
- Не, не го учих.
- Сега вече разбирам защо ти нищо не си знаела и този път. Най-напред трябва да се потрудиш, а след това да молиш Бога за помощ.
Източник:
„Детски молитвеник”