„Рождество Твое, Богородице Дево, радость возвести всей вселенней” /из тропара на празника/
Раждането на човек обикновено се посреща с радост, макар и да е съпроводено с родилните мъки на майката и с плача на детето, което се ражда. Голяма уе радостта, когато се роди първа рожба. По-голяма е, когато детето е било дълго очаквано. И още по-голяма е, когато детето се ражда от бездетни и престарели родители, какъвто е бил случаят и с раждането на свети Иоан Предтеча. А безпределна е радостта, когато родилото се е не само първо и единствено чедо, когато е не само плод на молитвите на престарели родители, но и когато е определено от Бога за една изключителна, мироспасителна мисия. Такъв е случаят и с раждането на света Дева Мария, майката на Господа Иисуса Христа, Спасителя на света. Затова и в днешния тропар се казва: “Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на ;цялата вселена”.
Защо Бог толкова късно е дарил с рожба Йоаким и Анна? Защо, както изплаква света Анна, “всички е дарил със свои рожби”, а тях е оставил бездетни? Наистина ли, както тогава се е смятало, Бог ги е наказал за скрити тежки грехове? Не! За тях Бог е приготвил специален дар, не обикновено дете, а Онази, която е трябвало да вмести в утробата си Невместимия, Онази, която е трябвало да стане майка и кърмилница на Пречистия, да роди “родения преди всички векове”. Такова ценно съкровище не се дава току-така, то трябва да се изстрада, да се изплаче, да се измоли. Години наред са били необходими, за да се изпита търпението на благочестивите съпрузи, да се кали вярата им, да се пречистят сърцата им в банята на страданието и смирението пред хорските упреци и Божията воля.
Понякога Бог забавя отговора на молитвите ни. В гордостта си и безумието си искаме за себе си нещо, което не сме готови да приемем. Знаейки нашата немощ, Бог отлага да ни дари с желаното от нас. Изчаква да се кали търпението ни, да укрепне вярата ни, да придобием мъдрост и се обогатим с нужните добродетели. Едва тогава ни дарява с желаното, та то да не ни послужи за погибел, а за наше и всеобщо добруване. Така Бог постъпва с онези, които са му скъпи и които само на Него се уповават. А неразумните оставя да пострадат от своеволието си и от гордостта си да бъдат погубени.
Усърдната молитва е средството, което ни довежда до състоянието да възприемем Божиите благодеяния и благодатта Божия. Нужно е усърдно да се молим, не защото Бог се скъпи на благодеяния, а за да подготвим себе си да приемем Неговите дарове. Колкото по-ценен е един дар, толкова по-голяма е цената от изкушения и изпитания, които трябва да претърпим, докато го заслужим.
Когато света Дева Мария се родила, тя била приета с толкова натрупана през годините нежност и любов, била възпитана с толкова наслоена през годините мъдрост и крепка вяра в Господа, на каквато едва ли са способни едни незрели и лекомислени родители. Когато навършила три години била поверена за обучение и възпитание на служителите на Йерусалимския храм и съвсем скоро те останали единствените и наставници, тъй като престарелите и родители си отишли от този свят.
Братя и сестри, тежко е за любящи се съпрузи да останат без чеда. И ако в днешно време това често е резултат от личен избор, то в миналото многобройната челяд се е считала за знак за Божието благоволение над дома, а безплодието – за проклятие
Колко от нас могат да се похвалят с такова търпение и с такава непоклатима вяра? Колко малко ни е нужно, за да възроптаем срещу Бога, да се изпълним с гняв, да изпаднем в отчаяние… Къде по-незначителни поводи стават причина да загубим самообладание и да се превърнем в пълен антипод на всичко онова, което трябва да представлява вярващият в Христа: кротост, търпение, смирение и непоколебимо упование на Бога.
Какво безумие е упорството ни да планираме живота си! Колко суетене, колко напразни тревоги, грижи за това,у грижи за онова. От глъчката на собствените ни мисли и желания не успяваме да доловим гласът Божи в сърцата си, не успяваме да чуем какво Бог е приготвил за нас и какво ще е най-добро за нашето спасение. А спасението не търпи отлагане, то не касае само отвъдния живот. Спасението е живот в Бога, единение с Бога – Бог да заживее в нас и чрез нас, ние да заживеем в Бога и чрез Бога, а това може и трябва да стане още сега, още днес. Към това ни призовава литургийното свето Евангелие: нека спрем забързания си ход, нека спрем мислите, които все ни изпреварват и бързат в грижите за утрешния ден, нека стихнат в сърцата ни всички тревоги, защото “едно е само потребно” /Лука 10:42/ - да изберем “по-добрата част”, както Мария от днешния евангелски разказ, да превием колене, да приседнем в нозете Иисусови и се вслушаме какво ни говори, да Го оставим Той да определя живота ни и Той да посочва какво е най-добро за нас, защото Негово е Царството и силата и славата во веки веков. Амин.