Днес все повече на Църквата се гледа като на институция, чиито представители са клириците. Забравили сме че Църквата това сме всички ние, и миряни и клирици. Че всички ние сме едно Тяло Христово и членове един другиму. Затова и в Литургията толкова често можем да чуем: "нека един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем".
Осъзнаваме ли се ние като част от Тялото Христово - Църквата? Осъзнаваме ли се като събрание на верните призвани към единение и Причастност към Христа. Отъждествяваме ли Църквата с Евхаристията, както това са правили Светите отци?
Днес аз лично наблюдавам една отчужденост един от друг. Хората, които са на неделната служба много често не се познават, след края на службата всеки се разотива. Никой не пристъпва дори към Чашата.
И последно - да не забравяме, че обществото това сме ние. Същите ние, които образуваме събранието в църквата, ние, които сме Църквата.