1. Посрещане
Епитропът ни среща с поглед строг,
игуменът – със поглед благ.
Единият е млад, красив, висок.
а другият... е благ.
Целуваме ръка на всекиго от тях
и молим благослов.
И вдъхва ни единият любов... и страх.
А другият – любов.
2. Есфигмен
Край каменната морска буна
издига манастир стена,
тук куп монаси във комуна
подготвят свойта зимнина.
Лозя с безбройни чепки сини,
градини в стегнато каре,
горички малки от маслини
и безпределното море...
3.Костница на монаси
В малката костница - прах
и бели черепи на стелажи.
А кой кой е от тях –
кой ще ми каже?!
Знам само на този свят
критерий единствено верен:
Ако си с бял череп – си свят.
Ако си грешен – си с черен.
4. Вечерня
Калугер с було черно, с жилаво тяло,
бие за вечерня старото клепало.
Сенки на монаси тичат в двора шумен,
вее бели власи старият игумен.
След смирени стъпки в черковата стара –
тишина и тръпки, чакащи клисаря.
Духва от баира лек ветрец внезапно,
светва манастира есенно и златно,
с весел звън забива куличката строга,
и денят се слива с вечерта и Бога...
5. Послушание
В огромна мàгерница след трàпеза бди
монах с престилка връз расо.
Рус як послушник усърдно реди
хляб във железни каси,
пет щайги от Тесалоники със зарзават,
дъхаво грозде шест кофи...
А двама поклонници с поглед свят
белят картофи.
6. Поклонническо ежедневие
Чист въздух, постна храна и молитва
и без присъствие на жена.
Аз затварям очи и политвам,
а пред очите ми – светлина.
Тук е друга земя, друг свят, друга държава,
друга истина и друг закон.
На Бога дайте цялата слава,
на мене ми стига молитвен поклон...
7. Вечер
Залязва бавно над Атон,
и птичките боголюбиво
чирикат нещо там красиво
от клонестия си амвон.
Заспива манастирът стар
като врабец в зелена чашка,
и крача, стиснал аз тояжка
като монах към Хилендар.
8. Детайл
Имперски православен стил.
С кубета, с кули, с дух, със мощ –
стар руски манастир, разкрил
сам себе си в огромна площ.
И там, на калдъръм студен
послушник с четчица в ръка,
изпълва фуги в цвят зелен,
клечейки с часове така.
9. Празнична трàпеза
Сто монаси
две маси.
10. Сбогуване с Отец Викентий
Те му целуват ръката
и благодарят.
Той им подава торбата
с храна за из път...
04-07. октомври, 2009г., Атон