Днес, 30 октомври в престолния град на Доростолска епархия - Силистра се извърши опелото на нейния пръв предстоятел след възстановяването й - Доростолски митрополит Иларион.
Той бе най-възрастният архиерей на Българската православна църква, роден на 12 януари 1913 г., който чрез дългогодишното си светителстване посвети целия си живот в служба на Бога, Църквата и народа ни, когото обичаше повече от себе си. Бе закърмен с любов към България и Православието и никога не изгуби духа на възрожденска Елена, достойно продължавайки делото на своя предшественик и родственик Търновския митрополит Иларион /Макариополски/.
Митрополит Иларион бе духовен наставник на поколения български духовници, всички го познавахме като силен молитвеник и надарен от Бога писател и поет на религиозното слово.
Доростолският митрополит Иларион завинаги ще остане в паметта на поколенията като архиерей оделотворил в живота си най-висшите ценности и идеали на православната духовност.
Нека всички се помолим за упокоение на душата му и Бог да го удостои да вкуси от нетленната радост на праведниците във вечното Си царство. Вечна и блажена да бъде паметта му!
Много слова за него и от него се изрекоха напоследък, но към образа на митрополит Иларион винаги ще има какво още да се добави: като служител на Църквата, като писател и общественик, а струва ми се най-прекрасни и истинни биха били разказите на многобройните му духовни чеда. Това биха били разкази за неуморим молитвеник, изповедник, близък съветник, строг, но грижовен духовен отец. Докато разговаряхме, те не спираха да го търсят, да искат благословение и да се допитват до него по лични проблеми и дела. На никого не отказа внимание.
Дядо Иларион винаги говори за родния си град Елена с нескрита радост и патриотизъм. Трима архиереи са родом от този град. И тримата носят името Иларион: Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и настоящият Иларион Доростолски.
С Иларион Макариополски (по-късно Търновски митрополит) го свързва родствена връзка по майчина линия. Къщата на дядо му била съседна на родната къща на именития църковник. За Иларион Ловчански разказва, че преди да стане монах е бил писар в Къпиновския манастир. По-късно е посочен за пръв Екзарх, но няколко дена по-късно се отказва, за да бъде избран по-млад предстоятел на БПЦ. Оттегля се в Кюстендил на покой, където е и погребан. Мраморният саркофаг и днес се намира в катедралния храм на града.
А настоящият Иларион Доростолски е роден в семейството на търговец-кожухар. Имали магазин в Елена, къщата им била голяма, старинна, но след 9. IХ. 1944 г. я разрушили, за да разширят улиците. Поради нечие безумие тогава, голяма част от уникалната архитектура на града е унищожена.
- Баща ми е убит още в първите дни на Европейската война (Първата световна война) отвъд Кюстендил. Спомням си, когато ни известиха за смъртта на баща ми, но него не го помня. В къщи настана голям плач, а мен ме заведоха у съседите. Оттогава ми става тягостно, ако отида отвъд Княжево в посока към Кюстендил разказва дядо Иларион.
Когато дошъл в Семинарията през 1927 г., в духовното ни училище се учели по 400-500 ученици. Същата година кандидатствали 80 човека за 40 места.
- Тогава всеки сам си осигуряваше издръжката, за да учи в Семинарията. Отпускаха се само една цяла стипендия и две половинки. Но желаещи да учат там имаше много. Това беше едно от най-престижните училища. Семинаристите се ползваха с много голямо уважение. На парадите за Деня на св. Кирил и Методий вървяхме най-отпред на шествието, втори след учениците на Военното училище.
Дядо Иларион си спомня как са ги водели организирано на кино в центъра на София. Като вървели по ул. “Граф Игнатиев, пеели, а хората излизали на прозорците и балконите, за да ги слушат и да им се радват. Тогава, разбира се, не било така шумно и претоварено по улиците.
- В VI клас бъдещият Макариополски еп. Николай стана монах продължава разказа си дядо Иларион. Той беше един от тримата отличници на курса.
Години по-късно двамата ще работят заедно: в Семинарията между 1941 и 1943 г. и в периода между 1957 и 1964 г. в Духовната академия, единият в качеството на заместник-ректор и ректор, а другият като учител-възпитател и духовен инспектор.
- Аз приех монашество няколко години по-късно. Пострига ме тогавашният Търновски митрополит Софроний в Дряновския манастир. Сърцето ми скланяше към Къпиновския, но тогава там нямаше монаси.
В Дряновския манастир останал съвсем кратко време, тъй като е повикан от Варненския митрополит Йосиф за помощник-секретар, по-късно и секретар на митрополията. Там Пловдивският митрополит Кирил (по-късно Български патриарх) го ръкополага в йеродяконски чин.
- Беше дошъл на гости на дядо Йосиф Варненски. Двамата бяха близки и поддържаха много добри отношения. Тогава пък Варненският владика ръкоположи за йеромонах отец Наум, който по-късно пострада в качеството си на протосингел на Софийската митрополия. Бог да го прости! Беше много добър, начетен, но след 9. IХ. жестоко пострада. Много ми е жал за него. Правиха филм за него и ми искаха снимка, но не можах да им дам. По-късно намерих една от завършването ни на Духовната академия през 1937 г. Двата випуска, предишният и нашият, завършихме заедно и се фотографирахме.
Поредният телефонен разговор прекъсна разказа му. Университетски преподавател, негово духовно чедо, се обаждаше от Америка, за да сподели колебанията си, да поиска съвет. След като го напъти и благослови, дядо Иларион продължи да разказва свои спомени.
- Екзарх Стефан в качеството си на Софийски митрополит ме ръкоположи за йеромонах в семинарската църква, на храмовия празник в чест на св. Йоан Рилски.
Аз бях притеснен, помня, че се боях да приема свещенство, да не избързваме, но владиката ми се поскара - дядо Иларион се усмихва при този спомен. - Дядо Стефан беше много мил, много сърдечен и блестящ оратор, завладяващ със словото си.
На 1 януари 1944 г. дядо Иларион бил изпратен за протосингел в Търновската митрополия. Сам се представил на търновската общественост на молебена в катедралния храм на града. По онова време Търновският митрополит Софроний управлявал и Скопско-Велевската епархия и прекарвал по-голямата част от времето в Македония. Отец Иларион се грижел за църковните дела в Търновска епархия.
- Бяха хубави времена на благодатно служение, но продължиха до 9 септември. Помня как изпращах войниците на фронта, държах им реч на Площада на победите.
В това кратко време от няколко месеца младият протосингел сформира епархийски хор от 40 свещеници. Спявките правят точно над тунела в старинна къща, собственост на митрополията. С този хор обикалят епархията, гостуват и на други епархии.
- Първият ни концерт беше във Военния клуб. Присъства цялата управа на града, полковниците от Военното училище, всички ги аплодират... После от високия връх, на който се намираше Църквата, от почетното място, което тя заемаше в обществото, бе срината в калта, отведнъж всички се обърнаха срещу Нея. Хулеха я, поругаваха я, унижаваха я такъв беше духът на времето и хората бяха принудени да се съобразяват с него.
Дядо Иларион не обича да си спомня за онези трагични за Църквата, за нейните свещенослужители и народа времена.
- Казват ми да напиша спомените си, но не искам да ги записвам, не обичам да си спомням за това. Беше голяма трагедия, голяма трагедия! - лицето на владиката видимо помръкна.
Докато комунистите все още не са се опомнили, епархийският хор продължава своите апостолски обиколки по разорените енории. Заедно с концертите изнасят и беседи, прожектират кадри от римските катакомби, които дядо Иларион снимал навремето като учител в Семинарията при едно свое посещение в Рим. В едно село вървели в снега след поредната си изява, а един милиционер възкликнал след тях: брей, колко много попове!
- А един от свещениците се обърна и му каза: дай Боже, да станете и вие колкото нас! Те бяха хиляди пояснява ми владика Иларион, ние само 40, а той му пожелава да станат колкото нас!
Хората посрещат с голям интерес тези концерти, но не навсякъде ги допускат някои кметове забраняват тези прояви.
- При посрещането на шумкарите ни призоваха и нас да излезем на площада. Като отидохме с владиката, гледаме сред първенците се подредили мнозина от предишните големци. Вдигнали ръце, размахват яростно юмруци...
Митрополит Иларион никого не вини за измяната и злодеянията. Спомня си за онези времена с болка, без гняв. И сякаш иска да ги оправдае с думите:
- Такива бяха времената хората се страхуваха. И свещениците живееха в страх. Мнозина от по-дейните и ярки личности бяха избити. Времената бяха тежки за Църквата, но повечето хора запазиха уважението си и доброто си отношение към нас, дори комунистите ни почитаха.
Веднъж митрополит Софроний го изпратил да се застъпи за един свещеник. Не успял да изпроси милост за него. Още страда, че не е успял да го спаси. Укорява се, че не е намерил най-точните думи, макар че едва ли някой нарочен е избегнал присъдата на т. нар. “Народен съд”. От градските гробища вечер се чували гърмежите от масовите разстрели.
След 14 г. в Търново епископ Иларион е игумен в Бачковския манастир. Като такъв остава 10 години, през което време е хиротонисан в епископски сан. След това последователно е началник на отдел “Просветен и социални грижи” при Светия Синод, временно управляващ Троянския манастир, духовен инспектор в Духовната академия и директор на Църковно-историческия музей.
От 1990 г. е изпратен за викарий на Търновския митрополит Стефан.
- Тогава стана разколът и аз останах като временно управляващ Търновска епархия. Беше тягостно. Владиката живееше в митрополията, аз отделно, в една къща собственост на Митрополията.
След каноничния избор за нов Търновски митрополит през 1994 г. Негово Светейшество патриарх Максим го кани в София за патриаршески викарий.
В качеството си на патриаршески викарий епископ Иларион ръкополага множество свещенослужители. Преди време помолил в Софийска митрополия да му изготвят техния списък, за да ги споменава поименно в молитвите си. Мисли за тях с отеческа любов и със загриженост: добре ли изпълняват свещеническия си дълг, достойно ли предстоят пред Божия Престол.
- Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за тях (виж. Филип. 1:3-4). Сигурно и те се молят за мене усмихва се митрополит Иларион и добавя: Слава Богу за всичко!