Приятели, виждам че много хубави предложения се събраха на книги в този раздел на форума.
Предлагам да споделите някой интересен цитат и да го обсъдим или да споделите какво е "сгряло" сърцето.
За да дам старт на щафетата цитирам откъс от книгата на Стареца Паисий, който много обичам да чета.
"Старецът Паисий подчертаваше, че нашите дела имат цена, само ако са извършени от любов към доброто. Учеше ни да се подвизаваме безкористно, а не с егоистична цел. Дори вярата ни в Бога трябва да произтича от чиста любов към доброто. Той казваше:
- На човек, който търси чудеса, за да повярва в Бога, му липсва достойнство. Бог, ако поиска, може само с едно свръхестествено чудесно явление, видимо за целия свят, да накара всеки да повярва в Него веднага. Но Той не го прави, защото не иска да насилва нашата свободна воля - тогава човек би повярвал в Бога не от любов и благодарност заради крайната Му благост, а поради Неговата свръхестествена сила и могъщество.
За Бога обаче има стойност единствено това - да Го обичаме, само защото е благ.
Христос се е въплътил, бил е подиграван, заплюван, удрян и разпънат поради голямата Си любов към нас, човеците. Той е пролял кръвта Си заради нас. Всичко това показва, че Той е Самата Любов. “Бог е любов.” (1 Иоан 4:8) и това трябва да ни кара да Му отвръщаме с любов и да Му повярваме, че Той е нашият Бог, защото “освен Него ние не познаваме нищо добро.”
Ако някой, който вижда Христовата жертва и любов, не вярва, че Той е наш Бог, и има нужда от чудеса, за да повярва, той никога не ще е способен нито да Го възлюби истински, нито да повярва истински в Него. "
Откъса е от книгата "СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА", която може да намерите на този линк: http://sveta-gora-zograph.com/
Порази ме простотата на словото - просто да обичаш Христос без да очакваш нещо, само защото е благ. Аз и досега не мога да си обясня дали не правя всичко заради някаква корист...