.jpg){kind=link}
В повечето публикувани жития на преп. Димитрий Басарбовски(1) се преповтаря една неточна информация. Тя е свързана с един руски генерал с фамилия Салтиков и една война. Нека проследим накратко хода на войната и по-конкретно събитията свързани с пренасянето на св. мощи на преп. Димитрий Басарбовски в Букурещ.
В 1768 година Турция обявява война на Русия и така започва поредната Руско-турска война. Военните действия против Турция започват едновременно на три фронта: югозападен (р. Дунав), южен (Крим) и в Закавказието.
През 1770 г. целият ляв бряг на река Дунав до град Видин е изоставен от турските войски. През 1771 г. първа армия, командвана от генерал Румянцев, нанася големи поражения на турците при р. Дунава. През 1772 г. командвайки повече от двадесет пехотни и кавалерийски полкове, граф Иван Салтиков първи преминава през р. Дунав и обсажда Русчук (Русе). Той създава съобщителна връзка по Дунава между Русе и Силистра. Изгонва турците от Марутинските отбранителни военни укрепления, превзема техния лагер и пленява три оръдия и принуждава врага да отстъпи в русенските укрепления. Салтиков обкръжава града (но не успява да го превземе) и контролира околностите на Русе, по течението на река Лом, защото русенската крепост по това време била една от най силните на Балканите. На 14/25 юли 1774 г. Салтиков се готви да нападне града и да влезе в бой със сераскер Хасан паша, но пристига куриер на главнокомандрващия с известие за сключения мирния договор и атаката не се провежда.
На 10/21 юли 1774 година край село Кючук Кайнарджа е подписан мирен договор между Русия и Турция. Според договора Русия взема под свое покровителство Влахия и Молдова, а Турция трябвало да се съобразява с Русия при управлението на тези княжества.
В житията на преподобни Димитрий е записано следното:
Генерал Петър Салтиков се поклонил пред св. мощи на преп. Димитрий Басарбовски в църквата на село Басарбово и понеже селото било в руини, решил да ги изпрати в Русия. Тогава един благочестив християнин, чифликция от Букурещ – Димитър Мент – поклонник, от български произход, служещ като преводач и съветник при генерала, го помолил да не изпраща св. мощи в Русия, а да ги подари на Влахия, като репарация за загубите и грабежите по време на войната. На 13 юли 1774 г. св. мощи на преп. Димитрий били поставени в Митрополитската църква „Св. св. Константин и Елена”, по време на светителството на митрополит Григорий ІІ (1760-1787) и царуването на Михай Щуцу.
Направихме тази историческа справка, за да изясним кой е извършил пренасянето на св. мощи на преп. Димитрий в Букурещ. В почти всички жития на светеца е отбелязано че това е извършено от руския генерал Петър (Петр) Салтиков, но граф Петър Семенович Салтиков умира през 1772 година, т.е. две години преди края на войната и нещо повече, този генерал не участва в тази Руско-турска война. Грешката с името на генерала започва от първото житие за светеца, издадено от йеромонах Натанаил Стоянов през 1858 г., отпечатано в Цариград.
Генералът ръководил сраженията край Русе е генерал-фелдмаршал Иван Петрович Салтиков (Салтыков). Той е роден през 1730 г. и е син на генерал-фелдмаршал Петър (Петр) Семьонович Салтиков. Участва в седемгодишната война (1756-1763) и Руско-турската война (1768-1774). От 1790 г. е главнокомандващ финландската армия, която побеждава многократно шведските войски по време на Руско-шведската война (1788-1790). За заслуги е награден с орден „Св. Александър Невски”, „Св. Георги” – 2 степен и златна шпага, украсена с елмази. От 1797 г. е първия московски военен губернатор. Умира на 14 ноември 1805 г.
Граф Иван Салтиков през целия си живот никого не направил нещастен и бил чужд на гордостта. Живеел в Москва много богато. Всеки ден на обяд и на вечеря на масата имало поставени шестнадесет прибора. Всяка неделя канел на бал по неколкостотин човека, а понякога и до осемстотин гости. Сред поканените въдворявал ред и благоприличие, разчитайки на обща любов и уважение защото обичал да прави добро. През свободното си време се занимавал с лов. На своя син завещал шестнадесет хиляди крепостни селяни в това число хиляда и двеста придворни и дълг от два милиона и осемстотин хиляди рубли.
Нека в бъдещите публикации на житието на преп. Димитрий Басарбовски да коригираме неточността, че генерал Петър Салтиков е пренесъл св. мощи в Букурещ и че истинския преносител е генерал Иван Салтиков.
1 (Филаретов Хр. свещ., Жития на българските светии, София 1943, с. 98-101; Партений Левкийски епископ, Жития на български светци, т. ІІ, Синодално издателство, София 1979, с. 121-122; Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991, с. 539-540; Жития на светийте съставени от свети Димитрий митрополит Ростовский, т. 10, изд. „Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора Атон 2001, с. 751; Мутафов В. архим.,Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе, Русе 2002, с. 20.)