У някои житиеписатели на великия саровски подвижник са запазени интересни данни, от които се вижда, че св. Серафим е взел близко участие в устройването не само на Дивеевското общежитие, но и на други женски обители. Левитски говори, че още по времето, когато св. Серафим се подвизавал в пустинножителство, му се явила Пресвета Богородица и му заповядала да се заеме с устройването и ръководството на Дивеевската, Ардатовската и Зеленогорската обители. По предсказанието и с благословението на св. Серафим възникнал и Далне-Давидовският манастир. В 1785 г. той за първи път предрекъл основаването на този манастир. Две години преди смъртта си потвърдил това предсказание. През 1858 г. там бил осветен първият храм.
След смъртта на основателката на Ардатовската община Васа Димитриевна (1823 г.) 40-те сестри от общината се обръщали за съвет към св. Серафим при всички изпитания и скърби. След като пожар унищожил манастира, той ги посъветвал къде да закупят място и с Божия помощ обителта бързо започнала да расте и да се благоустройва, а след няколко години се украсила с прекрасен огромен храм.
Полуразрушеният и запустял Зеленогорски манастир бил възобновен също с помощта на св. Серафим в периода 1800-1812 г. Той щедро подкрепял събралите се там вдовици и девици не само с мъдри съвети, но и материално с пари и вещи. Когато починала игуменката Ирина Лазарева, духовно чедо на стареца, оставила св. обител в доста добро състояние.
Винаги верен на своето послушание, преподобният достойно изпълнявал всяка заповед на Небесната царица за тези обители.
Св. Серафим полагал бащински грижи както за устройването им, така и за духовното издигане на монахините. С помощта на Небесната царица той постигнал забележителни успехи в това отношение. Мнозина от сестрите просияли в святост под неговото благодатно въздействие и по неговото застъпничество.