Човешко е да се греши. Отвсякъде го слушаме, като някакво оправдание, чрез което винаги имаме готовност да се защитим. Казваме, ами падналата наша природа в следствие на грехопадението, тя носи вината за тази уязвимост към греха, за допускането на грешките ни. Поредица от грешки ни следват през целия живот – във взаимоотношенията между близките, в цялото общество, в търсенето на истината, ние грешим, защото заменихме тази истина с производни, които са плод на обърканото ни съзнание.