Добрият Бог с тих глас говори
на всяко детско сърчице.
Не вика силно Той, не спори.
Трепти, трепти като перце.
Глас Божи всеки път дочувам,
помисля ли да сторя зло.
Той кара ме да се срамувам,
виновно да сведа чело.
А как пресладко милва,
гали, направя ли зрънце добро!
В гърдите топлинка той пали.
Пей в мен звънченце от сребро.
Тоз Божи топъл глас в сърцето
зове се, знаете ли как? –
Зове се съвест! И детето
я пази чиста като сняг.
Източник:
„Християнче съм по вяра”