«Нощта се превали, а денят се приближи» (Рим. 13:12).
С тези думи на апостол Павел Църквата ни въвежда във Великия пост. Постът започва с това, че ние трябва да простим на всички и от всички да бъдем простени. Какво представлява прошката, която ние ще изпросим от нашите ближни и от Бога?
Да простиш на някого, понякога е лесно, а друг път доста трудно. Като правило е, че ни е по-лесно да простим на всички – по-точно, на тези, които не се намират в непосредствена близост. Много по-трудно е да простим на тези няколко хора, които са редом с нас, може би, на този един човек, който като „жило в плътта”, като ангел сатанин”, отравя нашия живот.Понякога ние казваме: «Аз съм готов да простя на всички, освен на един човек, който ми е сторил твърде много зло». Но дотогава, докато не простим на този единствен човек, който стои на пътя между нас и Бога, преграждайки ни достъпа към Бога, задето не сме се примирили с него, дотогава нощта не ще превали и денят не ще се приближи.
Защото нощ е тогава, когато ние помним обидите, когато червеят на злопаметността гложди нашите сърца, когато споменът за причинената ни щета не ни дава да живеем спокойно. А ден е, когато ние сме готови да простим даже на тези хора, които така дълбоко са ни наранили, така дълбоко са ни оскърбили, че не ни стигат човешките сили, за да се помирим с тях. И ние трябва да молим Бога, да направи чудо и да преобрази нашите души, да ни даде сили да прощаваме на тези наши оскърбители, на които ние нямаме сили да простим според човешките ни мерки.
Днес, в Неделята на всеопрощението, ние очакваме, че ще бъдем простени от тези, които неволно сме оскърбили, на които сме причинили зло. Ние сме виновни пред мнозина — приятел пред приятел, пред своите близки. Често, живеейки в едно семейство, хората с години не могат да се примирят един с друг. Случва се, че, работейки на едно място, хората дълго не разговарят един с друг, не се поздравяват, защото не могат да се помирят. Но докато не настъпи помирение, нощта не ще превали, и денят не ще се приближи. Ако не ни стигат собствените сили да осъзнаем, в какво сме виновни пред другите хората, нека молим Бог да ни открие, в какво и защо трябва да искаме прошка от ближните.
Не само от ближните, но и от Самия Бог ние днес искаме прошка. За това, че живеем не така, както Той е заповядал. За това, че не сме явили силата Божия на света. За това, че, бидейки християни, ние по своите дела нерядко се оказваме по-лоши от невярващите, по-лоши от езичниците. За това, че любовта Божия не се излива чрез нас на ближните. За това, че не следваме Божите заповеди. За това, че между това, което сме и това, което трябва да бъдем, лежи огромна пропаст. За всичко това ние трябва да искаме прошка от Бога.
Днес ние трябва не само да измолим прошка от Бога, но и „да простим на Бога” за всичко това, което, според нашите човешки мерки, ни изглежда като несправедливост. Нима не се е случвало с нас, когато в момент на някаква катастрофа, на някакво крушение, в момент, когато става нещо такова, с което не можем да се примирим, ние да питаме Бога: «Къде си Ти? Защо допускаш това?» Например, когато близък, безкрайно скъп на нас човек си тръгва — в разцвета на живота, внезапно, сякаш Бог го «похищава» от нас без предупреждение. Преживял такова разтърсване, човек може да се „затвори” по отношение към Бога, затаил обида към Него, загубил доверие в Него. Тогава човек започва да възприема Бога не като милостив и любящ Отец, но като жесток и непредсказуем в своите действия Властелин. На мястото на любовта тогава идва страхът. Случва се, че раната с годините заздравява, а сянката на недоверие на човека към Бога остава. Но докато ние не се примирим с всичко това, което Бог е извършил по отношение на нас, колкото и горчиво и болезнено да ни е било, докато не кажем, подобно на Иов: «Бог дал, Бог взел, да бъде благословено името Господне», — нощта няма да превали, а денят няма да приближи.
Да помислим за това, че нашият живот в земната, човешка перспектива — съвсем не е това, което е в божествената перспектива: ние виждаме своя живот не така, както го вижда Бог. Често Господ очаква от нас много повече, отколкото ние очакваме от самите себе си. Именно затова Той понякога ни изпраща изпитания, които ни се струват жестоки и несправедливи, но на практика са вразумителни, благотворни и спасителни.
Да помислим също за това, че земният живот ни е даден само веднъж: ние нямаме възможности да го проживеем на чернова, а после на белова. Всичко, което не успеем да направим днес, няма да успеем да го направим никога. Затова трябва днес да се помирим един с друг и с Бога. И тогава още днес нашият живот ще се преобрази, още днес ще изгрее за нас слънцето, и нощта ще се превали, а денят ще се приближи...