ОРТОРЕКСИЯТА ИЛИ КУЛТЪТ КЪМ ЧИСТАТА ХРАНА

orthorexia.jpg

Вие сте от хо­ра­та, ко­и­то се хра­нят са­мо със здра­вос­лов­на хра­на, сле­ди­те за на­ли­чи­е­то на кон­сер­ван­ти, ку­пу­ва­те са­мо еко­ло­гич­но чис­ти хра­ни? Из­пит­ва­те неп­ри­я­зън към те­зи, ко­и­то упот­ре­бя­ват слад­ки и маз­ни хра­ни? Не по­се­ща­ва­те рес­то­ран­ти, в ко­и­то не се пред­ла­гат ди­е­тич­ни яс­тия. Ако то­ва не ва­жи за вас, то сред об­к­ръ­же­ни­е­то ви ще от­к­ри­е­те хо­ра, спо­соб­ни да оби­ко­лят це­лия град, за да на­ме­рят точ­но оп­ре­де­ле­на хра­на или не ядат, ако не са си­гур­ни, че то­ва, ко­е­то им се пред­ла­га, от­го­ва­ря на раз­би­ра­ни­я­та им за здра­вос­лов­на хра­на. Те не се скъ­пят да пла­щат по-ви­со­ка це­на за хра­ни, ко­и­то са с “га­ран­ти­ран” про­из­ход. От­каз­ват да хо­дят на гос­ти у при­я­те­ли, за­що­то не зна­ят как­во ще им сер­ви­рат до­ма­ки­ни­те.

А зна­е­те ли, че ма­ни­а­кал­но­то прис­т­рас­тя­ва­не към здра­вос­лов­на­та хра­на е пси­хич­но за­бо­ля­ва­не из­вес­т­но ка­то ор­то­рек­сия?

Та­зи за­ви­си­мост, не по-мал­ко опас­на от нар­ко­за­ви­си­мост­та, е но­ви­ят об­раз на страс­ти­те, за ко­и­то го­во­рят св. от­ци. В цър­ков­ния език те но­сят крас­но­ре­чи­ви име­на, ка­то чре­во­у­го­дие, блуд­с­т­во, пе­чал, уни­ние, гняв, тщес­ла­вие, гор­дост и среб­ро­лю­бие. Днес съ­щи­те мо­гат да бъ­дат раз­поз­на­ти зад слож­ни име­на, ка­то ор­то­рек­сия, невроза, депресия.

За раз­ли­ка от бу­ли­ми­я­та и ано­рек­си­я­та, при ко­и­то съз­на­ни­е­то се фик­си­ра вър­ху ко­ли­чес­т­во­то, в ор­то­рек­си­я­та ма­ни­а­кал­но се сле­ди за ка­чес­т­во­то на хра­на­та

Зад при­вид­но при­ро­до­съ­об­раз­ни­те идеи за на­чин на жи­вот в ор­то­рек­си­я­та се кри­ят се­ри­оз­ни ду­хов­ни проб­ле­ми.

В ос­но­ва­та на хра­ни­тел­ни­те раз­с­т­ройс­т­ва се крие дъл­бо­ко по­тис­на­то, но не и осъз­на­то от­х­вър­ля­не на соб­с­т­ве­на­та лич­ност. Ор­то­рек­сът е чо­век, кой­то не ха­рес­ва тя­ло­то и вън­ш­ния си вид, не же­лае да се при­е­ме с всич­ки­те си не­дос­та­тъ­ци и дос­тойн­с­т­ва. Или дос­тойн­с­т­ва­та му ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни за не­го, а не­дос­та­тъ­ци­те хи­пер­т­ро­фи­рат до ги­ган­т­с­ки раз­ме­ри. Ес­тес­т­ве­ни­ят стре­меж да бъ­де за­щи­те­но и за­па­зе­но тя­ло­то, пре­рас­т­ва в ма­ния, ко­я­то из­ко­рис­тя­ва лю­бов­та към се­бе си. При­чи­ни­те за по­до­бен ком­п­лекс за ма­ло­цен­ност мо­гат да имат раз­ли­чен про­из­ход.

Ко­ре­ни се пре­ди всич­ко в пре­неб­рег­ва­не­то на ре­ли­ги­оз­на­та пот­реб­ност в чо­ве­ка ­ не­об­хо­ди­мост­та от об­щу­ва­не и об­ще­ние с Бо­га. Та­зи пот­реб­ност не мо­же да бъ­де из­ко­ре­не­на, не­що пове­че, в из­ро­ден вид тя мо­же да бъ­де от­к­ри­та в раз­лич­ни­те прис­т­рас­тия на съв­ре­мен­ния чо­век, идо­ли­те, ко­и­то той си из­ди­га и на ко­и­то се пок­ла­ня. В слу­чая ста­ва въп­рос за култ към тя­ло­то и фи­зи­чес­ко­то здра­ве, чи­е­то уче­ние е иде­о­ло­ги­я­та на при­ро­до­съ­об­раз­ния на­чин на жи­вот.

На пръв пог­лед ор­то­рек­си­ци­те са из­к­лю­чи­тел­но во­ле­ви хо­ра. Но зад “без­кон­т­рол­но­то” ув­ле­че­ние по здра­вос­лов­но­то хра­не­не се от­к­ри­ва не­же­ла­ние за ре­ша­ва­не на жиз­не­но­важ­ни проб­ле­ми и пре­о­до­ля­ва­не на ре­ал­ни жи­тейс­ки труд­нос­ти. Тук се раз­к­ри­ва и ед­на от скри­ти­те стра­ни на кул­та ка­то бяг­с­т­во от жи­во­та.

Сред ор­то­рек­си­ци­те се сре­щат и хо­ра, ко­и­то смя­тат се­бе си за по-ум­ни от другите. Чес­то то­ва ви­со­ко­ме­рие е съ­път­с­т­ва­но с през­ри­тел­но от­но­ше­ние към упот­ре­бя­ва­щи­те 'вред­ни' хра­ни. В ор­то­рек­си­я­та се про­я­вя­ват проб­ле­ми на раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та, ко­и­то реф­лек­ти­рат в па­то­ген­но от­но­ше­ние към све­та и жи­во­та. Ето за­що ле­че­ни­е­то є е свър­за­но с бор­ба­та с при­до­би­ти­те вред­ни на­ви­ци и изис­к­ва ця­лос­т­на про­мя­на, как­то и раз­ви­ва­не на лич­ни ка­чес­т­ва, ка­то сил­на во­ля, дъл­го­тър­пе­ние и мъ­жес­т­ве­но пос­ре­ща­не на соб­с­т­ве­ни­те сла­бос­ти.

Въз­дър­жа­ни­е­то и уме­ре­ност­та в от­но­ше­ни­е­то към хра­на­та е най-доб­ре раз­ви­то в уче­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­кия пост. “Ко­е­то Бог е очис­тил, ти не счи­тай за не­чис­то” ­ се каз­ва в кни­га Де­я­ния на св. апос­то­ли. Цел­та на пос­та е ос­во­бож­да­ва­не от страс­ти­те, а не фи­зи­чес­ко уни­що­же­ние. Све­ти­те от­ци пре­по­ръч­ват мъд­ро упот­ре­бя­ва­не на хра­на­та, или уме­ре­ност. Нас­тав­ля­ват да се бла­го­да­ри, ка­то  по то­зи на­чин пред­паз­ват от гну­се­не от “зем­ни­те пло­до­ве”.

Пос­тът в Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва е пре­ди всич­ко по­кай­на жер­т­ва в име­то на Бо­га. За­то­ва ви­на­ги се под­чер­та­ва не­об­хо­ди­мост­та от ду­хо­вен пост, кой­то да съ­път­с­т­ва те­лес­ния.

Ли­ша­ва­не­то от оп­ре­де­ле­на хра­на не е дос­та­тъч­но. Пос­тът е пре­ди всич­ко вре­ме за са­мо-вглъ­бя­ва­не и изоб­ли­ча­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те сла­бос­ти и страс­ти, ко­и­то се прев­ръ­щат в на­ши гос­по­да­ри: зло­ба­та, и за­вист­та, гор­дост­та и са­мом­не­ни­е­то. В про­ти­вен слу­чай до­ри да из­х­вър­лим ме­со­то от тра­пе­за­та, гри­жей­ки се за “чис­то­та­та” на тя­ло­то, ду­ша­та про­дъл­жа­ва да стра­да и за­бо­ля­ва.

Впро­чем Цър­к­ва­та ни уве­ща­ва, че ня­ма пол­за от фи­зи­чес­кия пост, ако той не включ­ва ду­хов­но­то въз­дър­жа­ние от зло­то, страс­ти­те и от раз­къс­ва­щия ни грях.

“Нап­раз­но се рад­ваш, ду­шо моя, за­ра­ди въз­дър­жа­ни­е­то от хра­на, до­ка­то от страс­ти­те не си се очис­ти­ла” ­ се каз­ва в ед­но бо­гос­лу­жеб­но пес­но­пе­ние.

Спо­ред све­ти­те от­ци пос­тът е “у­чи­тел на уме­ре­ност­та, май­ка на доб­ро­де­те­ли­те, въз­пи­та­тел на Бо­жи­и­те че­да, спо­койс­т­вие за ду­ша­та, опо­ра за жи­во­та, ис­тин­с­ки мир; той по­га­ся­ва страс­ти­те, ох­лаж­да гне­ва и ярост­та,  утих­ва въл­не­ни­я­та, по­ро­де­ни от чре­во­у­го­ди­е­то”.

Пос­тът спо­ред св. Ва­си­лий Ве­ли­ки раж­да про­ро­ци­те, ук­реп­ва сил­ни­те, пра­ви мъд­ри за­ко­но­да­те­ли­те. Пос­тът ох­ра­ня­ва ду­ша­та, той е оръ­жие за доб­лес­т­ни­те. Той от­б­лъс­к­ва из­ку­ше­ни­я­та, съ­жи­тел­с­т­ва с трез­вост­та, ос­но­ва е на це­ло­мъд­ри­е­то. Постът е из­ди­га­ща се мо­лит­ва към не­бе­то, ко­я­то да­ря­ва кри­ла. Све­ти­те от­ци съ­що под­чер­та­ват не­об­хо­ди­мост­та  от въз­дър­жа­ние как­то в хра­на­та, та­ка и от по­ро­ци­те, за­що­то ду­хов­но­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не на чо­ве­ка е глав­ната цел на пос­та. Ис­тин­с­ки­ят пост е от­да­ле­ча­ва­не от зло­то, въз­дър­жа­ние на ези­ка, бор­ба с гне­ва, по­хот­та, злос­ло­ви­е­то, лъ­жа­та.

Така центърът на хрис­ти­ян­с­кия пост е гри­жа­та за ду­ша­та.

Друг е слу­ча­ят с ор­то­рек­си­я­та. Ко­га­то  дъл­бо­ко вко­ре­не­на­та пот­реб­ност за очис­т­ва­не на ду­ша­та  се за­мес­т­ва от стре­ме­жа към чис­то­та на хра­на­та и тя­ло­то, се по­я­вя­ва и бо­лест­та.

За­то­ва хрис­ти­ян­с­ки­ят пост, ка­то съ­че­та­ва въз­дър­жа­ние и уме­ре­ност по от­но­ше­ние на хра­на­та, пре­рас­т­ва в ле­че­ние на тя­ло­то и ду­ша­та и пред­паз­ва чо­ве­ка от са­мо­цел­но и па­губ­но из­ди­га­не в култ на вре­мен­но­то и су­ет­но­то.

Малко история

За пър­ви път аме­ри­кан­с­ки­ят ле­кар Сти­вън Брат­мън го­во­ри за осо­бен вид хра­ни­тел­но раз­с­т­ройс­т­во, ко­е­то ме­ди­ци­на­та кла­си­фи­ци­ра ка­то “ор­то­рек­сия нев­ро­за”. Ор­то­рек­сия ид­ва от гръц­ки език и оз­на­ча­ва “п­ра­ви­лен апе­тит” и пред­с­тав­ля­ва пси­хич­но за­бо­ля­ва­не, ко­е­то е не по-мал­ко опас­но от из­вес­т­ни­те ве­че бу­ли­мия и ано­рек­сия. Ха­рак­те­ри­зи­ра се с нат­рап­чив стре­меж да се яде са­мо здра­вос­лов­на и по­лез­на хра­на. Чес­то се раз­ви­ва в ре­зул­тат на за­поч­ва­не­то на ди­е­та. “В­сич­ки ние се стре­мим да се хра­ним здра­вос­лов­но, но ко­га­то то­ва нор­мал­но по­ве­де­ние се пре­вър­не в об­себ­ва­ща ма­ния, ко­я­то е вред­на за здра­ве­то, то­га­ва ве­че го­во­рим за ор­то­рек­си­я”, обяс­ня­ва д-р Брат­мън.

В про­дъл­же­ние на 25 го­ди­ни аме­ри­кан­с­ки­ят ле­кар е при­вър­же­ник на иде­я­та в су­пер­мар­ке­ти­те да се про­да­ват про­дук­ти без кон­сер­ван­ти и из­рас­на­ли при еко­ло­гич­но чис­ти ус­ло­вия зе­лен­чу­ци. Се­га съ­щи­ят ле­кар ог­ла­вя­ва кам­па­ния на­со­че­на сре­щу пре­ка­ле­но пе­дан­тич­но­то съб­лю­да­ва­не на ек­с­т­рем­ни ди­е­ти, спо­соб­ни да до­ве­дат до опас­на за ор­га­низ­ма лип­са на ос­нов­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.

Ва­жен мо­мент от би­ог­ра­фи­я­та на ле­ка­ря е учас­ти­е­то му в ко­му­на, ос­но­ва­на на прин­ци­па на пра­вил­но­то хра­не­не. Брат­мън раз­ра­бот­ва соб­с­т­ве­но ме­ню, ко­е­то включ­ва­ло пре­дим­но зе­лен­чу­ци. Той спо­де­ля, че след по­доб­на ди­е­та се чув­с­т­вал лек, пъ­лен с енер­гия, рад­вал се на яс­но­та на ми­съл­та и за­поч­нал да се счи­та за ис­тин­с­ки пра­вед­ник. А към хо­ра­та, ко­и­то се хра­не­ли с чипс, шо­ко­ла­ди, маз­ни и пър­же­ни хра­ни се от­на­сял през­ри­тел­но ка­то към по-дол­ни съ­щес­т­ва. По ду­ми­те му, по­доб­но на мно­го дру­ги хо­ра, при­дър­жа­щи се към те­зи прин­ци­пи, той за­поч­нал да взи­ма все по-край­ни мер­ки, въ­веж­дал но­ви ог­ра­ни­че­ния в сво­я­та ди­е­та и изис­к­вал съ­що­то от дру­ги­те. Ко­га­то на­ру­ша­вал те­зи пра­ви­ла, се под­ла­гал на на­ка­за­ние. То­ва е пъ­тят на не­го­во­то за­бо­ля­ва­не, сход­но с ано­рек­си­я­та, ко­я­то зас­та­вя бол­ния да гла­ду­ва (по­ня­ко­га до смърт), за да пос­тиг­не иде­ал­на­та фи­гу­ра.

Фи­зи­о­ло­гич­ни пос­лед­с­т­вия

То­ва па­то­ло­гич­но със­то­я­ние мо­же да до­ве­де до се­ри­оз­ни здра­вос­лов­ни проб­ле­ми. Нап­ри­мер лип­са­та на маз­ни­ни в ор­га­низ­ма пре­чи на ус­во­я­ва­не­то на мас­т­но­раз­т­во­ри­ми­те ви­та­ми­ни ка­то А, D, E, K. Без ме­со в менюто, ни­во­то на же­ля­зо в кръв­та на­ма­ля­ва зна­чи­тел­но. До­ри да се при­е­мат бо­га­ти на же­ля­зо и про­те­и­ни хра­ни с рас­ти­те­лен про­из­ход, те са с по-нис­ко ка­чес­т­во. Лип­са­та на ня­кои от ос­нов­ни­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва в ор­га­низ­ма мо­же да до­ве­де до ане­мия, лип­са на ви­та­ми­ни и енер­гия.

Пси­хич­ни ув­реж­да­ния

­

Орто­рек­си­я­та на­на­ся и пси­хич­ни ув­реж­да­ния, ко­и­то тряб­ва да се ле­ку­ват от спе­ци­а­лист. На­чи­нът на хра­не­не се из­ди­га в култ, кой­то дик­ту­ва ежед­не­ви­е­то, из­бо­ра на при­я­те­ли ­ тър­сят се съ­миш­ле­ни­ци на та­зи 'хра­ни­тел­на иде­о­ло­ги­я', наб­лю­да­ва се стес­ня­ва­не на ин­те­ре­си­те, в рам­ки­те на об­себ­ва­ща­та идея за здра­вос­лов­но хра­не­не ­ всич­ко то­ва пос­те­пен­но се прев­ръ­ща в на­чин на жи­вот. Пос­те­пен­но се гу­би ре­ал­на­та пред­с­та­ва за вън­ш­ния вид, жи­вее се в пос­то­я­нен страх, по­я­вя­ва се тен­ден­ция към неп­ре­къс­на­то ог­ра­ни­ча­ва­не на ме­ню­то и се наб­лю­да­ва ряз­ка за­гу­ба на тег­ло. Ка­то ре­зул­тат се сти­га до со­ци­ал­на изо­ла­ция.