Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят влизал в свещения град пеш и с дълбоко смирение. Но сега Той пожелал да влезе в него като Цар, тъй както някога дошъл тук неговият праотец цар Давид - възседнал върху осле. С това Иисус Христос искал да покаже на народа за последен път, че Той е дългоочакваният Месия и че отива на смърт доброволно.
Като приближил едно село, което се намирало съвсем близо до Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои ученици и им рекъл:
- Идете в селото, що е насреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И ако някой ви попита какво правите, кажете му, че те са потребни на Господа.
Тъй и станало. Когато учениците Му се завърнали с добичетата, Спасителят възседнал едно от тях и приближил градските порти.
Междувременно свееният град се готвел за великия празник. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуда. Още предния ден тук се разнесла чудната вест за възкресяването на Лазар. Тази новина развълнувала още повече народа и целият град като че ли тръпнел от възторг в очакване на нещо велико.
И наистина, Най-великият между великите влязъл в града. Радостното множество постилало дрехи и палмови клонки по пътя, където минавал Христос и вдъхновено викало:
- Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне!
Единственият тъжен в този момент бил Сам Господ. Той знаел, чеистинската причина за тържественото Му посрещане била, че искат да Го коронясат за земен цар. Знаел, че не след много години този свещен град, който така силно обичал, щял да бъде превърнат в развалини и пепелище от езичници. Знаел, че същият този народ, който сега Го хвали, само след няколко дни ще вика за Него: „Разпни, разпий Го!". И всичко това го изпълвало с дълбока скръб. Спасителят се отправил към храма. Тук Той поискал да се помоли и проповядва на народа. В храма заварил невъобразим хаос и бъркотия. Божият дом бил превърнат на пазар: дворът му бил препълнен с волове, овци и други жертвени животни, с продавачи на гълъби и такива, които разменяли чуждите пари с еврейски. Преизпълнен със свещен гняв, Господ изпъдил търговците, прекатурил техните сергии и им казал: - Домът ми е дом за молитва, а вие сте го направили разбойнически вертеп.
Тук били надошли много слепи, сакати и други болни, над които Господ се смилил и ги изцерил. Тези чудеса отново възпламенили народния възторг и всички радостно завикали. Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени чувства към техния Божествен Приятел възклицавали:
Осана на Сина Давидов! Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ извършил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със завист и негодувание. Те настояли Христос да им забрани да викат, но Той им отговорил:
- Ако те млъкнат, камъните ще проговорят! Нима никога не сте чели пророчеството на Давид: „От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил похвала?" (Псалтир 8:3).
За да предотврати намерението на народа, да Го направи цар, Иисус Христос напуснал града и се върнал отново във Витания при Своя приятел Лазар. Тук Той започнал да се подготвя за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт. Наближавали най-черните и позорни дни от историята на човечеството... Но наближавал и денят на неговото избавление и спасение.
Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим като Цар е велик празник, който е повече известен на народа под наименованието Връбница (Цветница). Този ден се празнува в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница, защото тогава в църква се раздават на богомолците разцъфнали върбови клонки (вместо палмови, защото палмата не расте у нас) припомняйки тържественото влизане на Христа в Йерусалим. Но този хубав обичай има и друг, по-дълбок смисъл. Разцъфналите върбови клонки са символ и знак на царското достойнство на Спасителя, Който владее вселената и на Неговата победа над врага на човешкия род - дявола.