Нощ. Голямо множество богомолци изпълва храма. Всеки държи свещ в трепетно очакване, приготвил чрез покаяние и изповед своето сърце да бъде просветено с онази светлина, която изпълвала гроба Господен след Христовото Възкресение. Атмосферата е тържествена, сякаш цялото творение е притихнало в очакване. Душата е обхваната от възторг, сърцето се изпълва с непонятна, неземна радост и ликуване, които постепенно се засилват, за да стигнат своята кулминация при пасхалния поздрав: „Христос воскресе! – „Воистину воскресе!” Тогава небето се отваря и ангелите пеят: „Воскресение Твое, Христе Спасе”. В този знаменит момент душата предусеща настъпването на вечния ден, на блажения вечен живот – Пасха без край.
На 18 април 1993г. в първия ден на Великден в Оптинския манастир настъпва тази Пасха без край за йеромонах Василий, монах Трофим и монах Терапонт, които приемат мъченическа смърт, посечени от ръката на сатанист.
Колко е дълъг пътят към Голгота? За едни той продължава цял живот, а други никога не стигат дотам, движейки се по широкия път, а трети, като оптинските новомъченици, приемат искрено в сърцето си Христовото благовестие и дават много плод, за да принесат накрая сами себе си в чиста жертва на Бог Отец. Не в дълговремието на нашия духовен живот се състои богоугаждането, а в искреното покаяние, смирение, чистота и любов към Бога и ближния.
Поради нашия разсеян живот и липса на достатъчно вяра и любов към Бога повечето от нас си мислят, че само преди, в древни времена е имало светии и мъченици, а сега в нашето време на всеобщо отстъпление ги няма, че сега ние не можем да изпълняваме в пълнота евангелските заповеди, но забравяме, че „Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки”.
Изпълнили на дело евангелските заповеди, оптинските новомъченици за кратко време отобразяват в себе си Христос и постигат единение с Бога. От тяхната мъченическа смърт досега стават по техните молитви много чудеса и ние, православните младежи, вярваме и чувстваме тяхната помощ, подкрепа и закрила. Като по-малки техни братя и сестри в Христа искрено се радваме от това общение и държим в паметта си подвига и великата вяра и любов към Бога и ближния на православните новомъченици и изповедници за Христа в трудното време, в което живеем и се стремим да не униваме, въпреки че всеки ден сме безмилостно удряни от бичовете на пошлия, суетен и злобен свят. Защото в мрака на настъпващото новоезичество тази светлина от кръвта на новомъчениците свети, като оставя ярки следи в нашите сърца, за да ги води по пътя към Разпъналата се за нас Любов до възкресението и възнесението при Бог Отец! Амин.
Следват откъси от монашеските дневници на оптинските новомъченици, публикувани в книгата „Червеният Великден”, издателство Витезда.
Откъси от последните записки на йеромонах Василий
Както пленникът е вързан с въжета и е лишен от свободата на действие, така падналият човешки ум е вързан от лъжливи, грешни мисли, така и човешкото сърце е вързано от похотливи, нечисти, страстни желания.
И както пленниците биват с различни степени на свобода на действие: едните са в окови, други са в тъмница, трети между стените на затвора, така и човешкото сърце и ум биват с различна степен на истинност в мислите и чувствата си. Но пленникът си остава пленник, независимо от условията на плена, така и падналият ум и сърце си остават паднали, тоест неистинни, за каквото и да си съставят мнение в мислите и чувствата.
Затова Господ казва: "Познайте истината и истината ще ви направи свободни", а светият Апостол: "Където е Духът Господен, там е свободата".
***
Виждаш, че всички наоколо са по-достойни от тебе, по-честни, по-праведни, по-смирени, по-чисти. И се радваш от това, че те не презират тебе, последния, просяка, не се гнусят да общуват с тебе, а разговарят като с равен, седят до тебе на една маса, заедно с теб ходят в храма и никога нито на дело, нито с думи, нито с поглед не си позволяват да ти покажат твоето недостойнство и нечистота. Търпят те близо до себе си, прикриват недостатъците ти, грешките ти, греховете ти, милосърдни са и дори понякога те молят да изпълниш някакво послушание, като по този начин ти оказват особена чест, внимание и те въздигат до ранга на слуга, а понякога дори и на приятел.
Господи, те ми прощават моята скотщина и се обръщат с молба към мен! Не е ли радост това, не е ли рай? .. но всичко това са само помисли на смиреномъдрието, а самото смирение не живее в окаяното ми сърце.
Виждам как трябва да бъде, но не мога да постигна това.
Господи, дай ми Твоето смирение и кротост и изпълни сърцето ми с тях, и го преизпълни, за да не остане място за нищо друго, а само за Твоето пресладко смирение.
***
При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме ... Изтичат от сърцето ми реките вавилонски, реките на осъждането на моите братя, на тщеславието, реките на малодушието, на страха пред всяко послушание, реките на самоугаждането и самосъжалението, реките на славолюбието и гнева, унинието, леността, скръбта, peкитe на всякаква сквернота, хула, неверие, лукавство, нечистота.
Седя край сърцето си и плача за неизчерпаемостта на тези реки. Подземните бездни пълнят реките, и реките на моите страсти се пълнят от греховната бездна на сърцето ми. Господи! Това е бездна. Адска бездна. Там няма на какво да се опреш, няма нищо, което да те успокои. Всичко е вик, всичко е мерзост, всичко е пустота.
Боже, в Твоето име спаси ме и ми подай ръка, като на Петър.
***
Виждаш ли, че ежедневно добавяш нови грехове към предишните?
Че всеки ден се връщаш в калта и тинята на своите страсти и пороци?
Виждаш ли, че всяко дело, извършено от тебе, те изобличава - твоето невежество, нечистотата на ума и сърцето ти, цялото ти несъвършенство? Всичко твое - и делата, и мислите, и чувствата ти - всичко е осакатено, всичко има дефект, примесено е с порок, нечистота, всичко е оскъдно, сиротно.
Виждаш ли как страстите са те обкръжили и си играят с тебе, като те прехвърлят от едни ръце в други? Как те, дори като те оставят за известно време на мира, ти се присмиват, наблюдават те отблизо как ти, немощният, сам пораждаш тщеславие, забрава, безгрижие. Смеят ти се, защото само от едно тяхно докосване целият ти вътрешен мир и покой ще бъдат разрушени и ще изчезнат; смеят ти се, защото ти си тяхна собственост, техен роб, роб, който от горе на всичко смята себе си за свободен. Това лицезрение на роба, който се смята за господар, им доставя особено удоволствие.
Виждаш ли сърцето си, от което изтичат греховете? Как то клевети ден и нощ братята ти, всички хора, целия свят?
Изцели ме, Господи. Спри потока от нечистотии, грях и пороци. „Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей”.
Старецът Силуан пише: "...и окаяната ми душа ще слезе в ада". Такова било неговото вътрешно трезвение в борбата със страстите, особено с гордостта и тщеславието.
Господ ти дава сили да слезеш в ада, като приковава зрението ти към виждането на собственото ти клеветящо сърце, и да се измъчваш и да обгаряш себе си с огъня на тази клевета. Вярата те пази невредим в този пламък на отчаянието и те утешава с това, че Господ вижда това и милостиво винаги е готов да ни се притече на помощ, но ни учи на търпение. "Къде беше, Господи?" - попитал свети Антоний Велики, когато бесовете го пребили. - "Бях тук и те гледах ... "
Но е възможно и друго. Да възлюбиш ближния като себе си, да се молиш за него, като за самия себе си и пo този начин да видиш, че греховете на ближния са твои грехове, да слезеш с тях в ада, с тези грехове, заради спасението на ближния си.
Господи, Ти си ми дал любовта и ме промени целия и сега не мога да постъпвам иначе, освен да поема в себе си мъката заради спасението на моя ближен. Стена, плача, боя се, но не мога иначе, защото Твоята любов ме води и аз не искам да се разделям с нея и в нея намирам надежда за спасение и не се отчайвам докрай, като я виждам в себе си.
***
„Чрез Светия Дух ние познаваме Бога. Това е нов, непознат за нас орган, който ни е даден от Господа за познаване на неговата любов и Неговата благост. Това е някакво ново око и ново ухо за виждане на невидимото и чуване на нечуваното.
Това е все едно да ти дадат криле и да ти кажат: а сега можеш да летиш по цялата Вселена.
Светият Дух - това са крилата на душата".
Тук свършва монашеският дневник на йеромонах Василий, който веднъж беше казал в изблик на духовна радост: "Бих искал да умра на Пасха под звуците на камбаните".
Последно писмо на инок Трофим
"Добър ден, мои братя, сестри и родители по плът в този живот. Дай, Боже, някой ден да станем и по дух, следвайки нашия Господ Иисус Христос. Тоест да ходим в Божия храм и да изпълняваме заповедите на Христос, нашия Бог.
Засега все още съм инок Трофим, от свещенството съм още далеч.
Бих искал да ми помагате, но само с молитви, ако се случва да ги четете. Това е най-възвишеното нещо - да живееш духовен живот. А парите и всякакви подобни неща (дрехите и храните) са семената на дявола, плътски нечистотии, по които всички сме полудели ... Да ви пази Господ от всичко това. По-често удряйте спирачките пред храма, изповядвайте греховете си. Това е най-важното в живота. Саша с момчетата ходиха ли на църква за причастие след кръщението? Ако още не са се причастили, нека побързат. Скъп е всеки ден. Светът отива към гибел. За причастие могат да отидат и до Тулун. Да ви помогне Господ да разберете това и да го изпълнявате. Старая се колкото може по-често да ви поменавам ...
Не пиша на никого, само защото се уча да бъда монах. А ако си ходя в отпуска и ако тук при мен идват роднини, тогава нищо няма да излезе. Това вече и други са го изпитали. Мнозина казват - голяма работа, какво от това? А после, след пострижението, оставят манастира и се връщат в света. А това вече е гибел. Монахът трябва да живее само в манастир и тайно. Да се старае да бъде сам. "Монос" означава един, сам. Тоест манастирът е място, където човек живее сам и се моли за всички. Това въобще не е лесно.
Поздравявам ви мои родители, братя и сестрите с вашите жени и мъже и всички, които ме познават с празника Рождество Христово. Пожелавам на всички духовна радост, блага и здраве в нашия Господ Иисус Христос.
Благодаря ви за парите, за кафето и за снимката. Колетът още не съм го получил. Защо не ми пише Саша? Да не е обиден? И Лена, и Наташа? Разберете ме правилно: аз нищо не съм изгубил, обратно - намерих! Намерих духовния живот. Това е моят живот. Това въобще не е лесно.
Молете се един за друг. Прощавайте си един другиму. Всичко останало е суета, без която може да се живее. Трябва само да го разбереш.
Да ви даде Господ сили да прецените добре и да направите своя избор. Простете ми родители, братя и сестри.
С любов в Господа, недостоен инок Трофим. 28 декември 1992 година".
Откъси от дневника на монах Трофим
Кратки мисли
Православната вяра дава душевен мир.
Не пренебрегвай мнението на враговете си, които забелязват слабостите ти.
Дори с мисълта си не докосвай чуждите грехове. Трябва да избягваме всякакво любопитство (да разузнаваме, напразно да приказваме, излишно да разглеждаме нещо). Като се върнеш у дома трябва веднага да се покаеш за всичките случайни пропуски, които са се случили по пътя ти. Дали с очи мимоходом си погледнал нещо лошо, или ухото ти е чуло нещо непотребно, или езикът ти е изрекъл нещо излишно.
За храната
Храната трябва да се употребява всеки ден така, че тялото, подкрепяйки се, да бъде приятел и помощник на душата в придобиването на добродетели. Иначе може да се получи тялото да отслабне и душата с него ... Хранещите тялото си без мярка оставят душата си гладна.
30 дни на Страшния Съд
О, братя! Помислете какви трябва да бъдем ние, които ще даваме отчет за всяка постъпка, за голямото и за малкото! Даже за всяка празна дума ще дадем отчет пред Праведния Съдия.
Нашата радост е в радостта на ближния.
Господ е казал: "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 22:39). В нашия живот има много радости и скърби. Ние често изпитваме чувство на радост по най-различни причини. Веднъж радостта е голяма, друг път малка, понякога е шумна и весела, а понякога тиха и спокойна.
Но несъмнено, най-голямата, истинската радост е радостта на ближния, когато виждаме как някой друг се радва, особено ако самият ти си доставил тази радост. Откъде произлиза тази радост? Господ е казал: "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 22:39). Рядко се среща човек, който напълно изпълнява тази Божия заповед. Но дори и не в такава степен, донякъде във всеки от нас я има тази любов към ближния. Поне малко, но във всеки има жалост към нещастието на ближния. Няма човек, който поне малко, веднъж в живота си да не е изпитал тази любов.
Част от килийните записки на инок Терапонт
„Достатъчно ни е да се грижим само за своето спасение. Към недостатъците на брата, като ги виждаме и чуваме, да се отнасяме като глухи, слепи и неми - без да виждаме, без да чуваме и без да говорим, без да се показваме мъдри. Но към себе си бъди внимателен, разсъдителен и проницателен”.
„Когато погребвали епископ Игнатий Брянчанинов, Ангелите пеели: "Архиерею Божий, Святителю отче Игнатие".
"Съвершенството се състои в това, не робски и не заради страха от наказание да се отдалечаваме от порочния живот и не заради надеждата за награда да правим добро с някакви условия и договори, като търгуваме с добродетелния живот, но като се откажем от всичко, дори от това, което по обещание се съхранява с надежда, само едно да смятаме за страшно - да се лишим от Божията дружба, и само едно да признаваме за скъпоценно и въжделено - да станем Божии приятели. Това именно, според мен, е съвършенството в живота". (Св. Григорий Ниский).
За ползата от мълчанието блажения Диодох казва следното: "Както в банята, ако често отваряме вратата, топлината бързо излиза, така и душата, ако иска често да говори, макар и добри неща да говори, изгубва съответната топлина през дверите на езика".
"Както е невъзможно окото да вижда без светлина или да се говори без език ... така без Иисуса е невъзможно да се спасиш или да влезеш в Царството Небесно".
"Господ иска от теб да се гневиш на самия себе си, да водиш борба със своя ум, да не се съгласяваш с порочните помисли и да не се услаждаш от тях. Но да се изкорени грехът и живеещото в нас зло може само с Божията сила. Защото не е дадено и е невъзможно за човека да изкорени греха със собствени сили. Да се бориш с него, да му се противиш, да му нанасяш и да приемаш рани - това е в твоите сили; а да се изкорени е Божие дело". (Св. Макарий Египетски)
"Мълчанието е тайна на живота в бъдещия век". (Преп. Исаак Сирин).