Мисля, че за нас, съвременните православни, е особено важна темата за новомъчениците и изповедниците от нашето време, голяма част от които са руснаци.
Когато прочетох книгата "Отец Арсений", посветена в тяхна памет и книгата "Червеният Великден" за оптинските новомъченици, бях повече от потресен. Тогава някакси изчезнаха от самосебе си моите "големи" ежедневни проблеми, спрях да се оплаквам и хленча от трудностите, които се изправят и видях колко съм малък и по вяра, и по дух, и по любов, окован от дребното на деня, увлечен в някакъв див порив в суетния свят, забравил за вечния живот.
А когато видях краткия репортаж от филма, посветен на оптинските новомъченици, направо бях шокиран - мъченици има много в историята на църквата, но някакси е твърде далечно. А когато вядах на репортажа пролятата кръв на новомъчениците, не мога да ви опиша как се чувствах. Сами можете да се убедите www.pravmladeji.org/node/842
Затова нека по-често да си спомняме за тях, за тяхната велика любов към Бога и ближния. И макар че всеки ден да сме заливани с пумия, да живеем в антихристиянски свят, нека молитвено да държим в сърцата си спомена за жертвата на новомъчениците и да не униваме, но като смели Христови войни да се стремим неотклонно да изпълняваме евангелските заповеди, за да постигнем блажената вечност. "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин"