Не ви ли се случва често да усещате как светът дърпа към себе си, размива понятията за добро и зло и ви кара някак да не приемате нещата толкова "на сериозно"? Мисля, че този проблем въобще не е за подценяване. Как можем да устоим? Кое всъщност е истинската реалност - тази, която "всички други" приемат или вярата, която сме приели в сърцето си? Не знам защо, но на мен много често ми се случва да се замислям и да усещам едно отдалечаване от истинското. И то под влияние на външния свят... Защо си мислим, че всичко, което днешното общество е приело за правилно, наистина е такова? И не е ли единственото ни спасение църквата?