Здравейте! Силно вярващ човек съм в Бога, макар и на 19 години съм усетил неговата помощ и благодат, Той ми се е открил в живота ми три пъти по чудни начини. Като всеки човек и аз имам много грехове, изповядвам се редовно и се причестявам четири пъти в годината през четирите поста. Духовният проблем, който имам, е следният, че понякога пуша марихуана, не съм пристрастен към нея и не я употребявам всеки ден или през ден, но понякога, когато съм с моята компания, падам в това изкушение и пуша марихуана. Аз зная, че няма малък и голям грях и грехът си е грях и знам, че това не е редно пред Бога. Може би донякъде пуша, защото съм все още в една такава възраст, в която ми се иска малко да бъда по безотговорен.
Затова ви моля да дадете някакъв съвет и мнение по тази тема, както казах вече не съм пристрастен към това пушене на марихуана. Този и други грехове пък ме тласкат към греха униние, в мен се раждат мисли, че заради греховете си няма да успея да спася своята душа. Ще се радвам да отговорите на моя имейл. Благодаря ви предварително.
Здравейте!
Вие сте истински щастливец. Знаете, че „мнозина са звани, ала малцина са призвани” от Бога, а Вие имате късмета да сте призван в ранна възраст и то по толкова категоричен начин (сам казвате, че Бог Ви се е открил 3 пъти по чуден начин). Честит сте и че сте се отзовал на този повик, че сте се въцърковил, и че имате будна съвест, която да Ви посочва по един толкова ясен и категоричен начин, с какво наскърбявате Бога и с какво – не, а няма по-добър повод да страниш от злото от това, да знаеш, че вършейки зло наскърбяваш Някой, за Когото си избран, Някой Който те обича и милее за тебе.
Вие сте човек с будна съвест и със силна и осъзната вяра. Според мен едно не Ви достига - решимост да се справите с този грях. Знаете, че ако пожелаете истински, Бог ще Ви даде нужните сили, за да се справите с това изкушение, но Вие не сте го поискал от цялото си сърце. Нали?
Знаете, как грехът прониква в нас и ни завладява. Започва с изкушението: с примера на компанията, на средата Ви, с мисли като: „какво пък толкова, ти само от време на време, не си пристрастен и можеш да спреш когато поискаш”, „не бива да се отличаваш от връстниците си, за да не станеш аутсайдер”, „млад си сега му е времето да си поживееш, да опиташ всичко”...
После идва съгласието ни с тези помисли, склонността ни да извършим греха, към който ни подтикват помислите, и извършването му... А после същите изкусители, които са ни нашепвали, „какво пък толкова” и че всичко е ОК, започват да ни нашепват, че ни е спукана работата, че сме извършили нещо непоправимо, че за нищо не ставаме, че вече не заслужаваме Божията любов, че няма да се спасим и ни довеждат до отчаяние.
Нещо подобно се случва и с вас, и ще продължава да се случва. Борбата с помислите, с изкушенията, е борба, която всеки християнин води постоянно до края на живота си. Водили са я всички подвижници, ще трябва да я водите и Вие.
Така че моят съвет: поведете сериозна битка със своите грехове. Заявете това свое желание пред Бога и изпросете Неговата подкрепа. Заемете се с тях един по един. Започнете с този, който най-много Ви тревожи. Поведете тази битка с истинска решимост и воля да изкорените този грях от живота и от сърцето си, и не се отказвайте дори ако се проваляте отново и отново...
В писмото си не споменавате дали имате свой постоянен изповедник, но борбата с греха е дълъг и тежък път по който дебнат много уловки.
Добре е да вървите по този път редом с някой, пред който истински сте разкрил душата си, някой който Ви познава и който ще Ви съветва съобразно с Вашите специфични душевни дадености и конкретните обстоятелства в живота Ви.