Здравейте. Радвам се, че попаднах на страницата на Вашия сайт в интернет. Също е много похвално, че изобщо го има този сайт, и че е предназначен специално за православни младежи. Аз съм на 25 години, но се смятам за младеж все още. Православен християнин съм официално от 2003 г. През тези години в църквата аз се отчаях от това, което видях, от това, което ми се случи и от отношението на свещеници и др. към мен. След тези 7 години в църквата стигнах до там да чуя от православен свещеник, на когото споделих проблемите си и затрудненията да ме посъветва да се обърна към психиатър. Когато прочетох статията Ви за унинието видях там повечето си проблеми откъде идват и съответно как да се боря с тази страст, а досега никой не беше ми казал това, че аз като православен трябва да имам упорита борба със страстите и т.н., тоест просто да ме насърчи някой да ми направи един разбор на проблемите кое от къде идва и т.н. За съжаление при 3-мата градски свещеника, при които съм ходил, все бързат или нямат време или някой ги притиска, препира и т.н. Те ще си отговарят, просто ми е тъжно, че в нашия град няма такива духовници, които да познават проблемите на младите и в частност моя, а оттам и пътя за решаването или справянето. Надявам се някой по-запознат с борбата със страстите и с проблемите на младежите да ми отговори в лично писмо на този адрес. Благодаря Ви предварително! Поздрави!
Здравейте!
От писмото ви не става ясно какъв, или какви са духовните Ви проблеми. Не зная нищо за Вас освен годините Ви и това, че от 7 години сте в Църквата, макар и да не става ясно какво точно разбирате под това да сте в църквата: участвате ли в тайнствата, изповядвате ли се, причастявате ли се...
А борбата със страстите е основното в подвизаването, в това да си християнин. Целта на християнския живот е да станеш подобен на Христос, да се стремите към съвършенството въплътено в Личността на Христос. Това означава че трябва да откриете и да изкорените от себе си всичко, което е несъвместимо с този идеал: егоизма, гордостта, злоречието, зломислието, завистта, клеветата, алчността, осъждането, гневливостта, страстта към храната - изобщо всяка пристрастеност и т. н.
Не е трудно да разпознаете в себе си една или друга страст. Четете жития на християнски подвижници, аскети и пустинници, как те са се борели със страстите и не само ще се научите да ги разпознавате, но и ще се въоръжите с мъжество, решимост и сила да се борите с тях. Четете и Добротолюбието и св. Ефрем Сирин. Там също ще намерите конкретни и ясни указания за това що е страст, как се заражда, как се вкоренява в нас и как се изкоренява. Четете и наблюдавайте себе си: наблюдавайте движенията на душата си, какво я възпламенява и вълнува. Гледайте на изпитанията в живота Ви и в отношенията Ви с хората, като на средства Бог да Ви покаже кои са страстите Ви. Някой Ви каже нещо и душата ви се разпалва - значи сте гневлив, или честолюбив, или мнителен... Гледате на чужд успех и се дразните - значи сте завистлив, значи любов не Ви достига... и т. н. Вечер премисляйте себе си: поведението си през деня, мислите си, чувствата си и какво ги е породило, в коя страст у Вас се коренят. Захванете се с изкореняването първо на най-силните Ви страсти. Правете го съзнателно и целенасочено и молете Бог да Ви укрепява в тези Ваши усилия, защото без Него няма да се справите.
А пред свещеника бъдете конкретен, назовавайте греховете си с точните им имена като пред Бога. Щадете времето им - те са претоварени с грижи. Не гледайте на тях сякаш са Ви длъжни, а бъдете благодарен за всяка минутка, която съумеят да ви отделят. Те ежедневно се молят и служат Литургия за вас, дори в годините, когато сте нехаел за Църквата, така че Вие сте им длъжник. Опитайте се да изкупите този дълг като се молите и вие за тях и се изпълвате с благодарност, а не като ги осъждате. Тогава и духовен наставник ще си намерите. Бог ще Ви изпрати.