Здравейте,
напоследък един въпрос мъчи моето съзнание. Как да намерим балансът в разпределяне на ежедневните задачи и едновременно с това да отделим достатъчно време на Бог? Професионалното ни развитие изисква едва ли не професията да стане част от нашия живот. Непрекъснато човек трябва да се развива, за да е "атрактивен" и "конкурентноспособен" на трудовия пазар. Аз лично много се лутам от едната в другата крайност - или за вяра не намирам време, или за професионално развитие. Често пък близките се сърдят, че и за тях не намирам време. Аз определено не съм човек на баланса, така че очаквам да споделите вашия опит или поглед върху проблема.