"Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен” /Мат. 10:32/.
Братя и сестри! Едни от най-древните типове светци, прославяни от Църквата за откритото провъзгласяване на вярата им в Христа по време на гоненията, са изповедниците. Към тях се причислявали онези християни, които са претърпели гонения и мъчения, но са разлика от мъчениците са останали живи. Като особена форма на подвиг, изповедничеството придобива голямо разпространение по време на гоненията император Деций Траян /249-251/, когато цел на преследването става не умъртвяването на християните, а принудата да се отрекат от вярата с помощта на изтезания и други средства за сплашване /строг тъмничен затвор, изгнание и др./. От ІV век употребата на термина „изповедник” се разширява, като той започва да се прилага към подвижници, които със светостта и съвършенството на своя живот са засвидетелствали своята вяра. По-късно наименованието изповедник се приписва на редица светци, преживели гонения за вярата при императорите-ариани, при иконоборците и в по-близко време – при комунизма.
Днес отбелязваме паметта на св. Никифор изповедник, патриарх Константинополски. Той се родил в Константинопол през втората половина на VІІІ век. Неговият баща пострадал като изповедник на Православието при императора-иконоборец Константин Копроним /740-775/. Майка му, споделяща всички изпитания на своя съпруг, го последвала в изгнанието му, а след неговата смърт се върнала в Константинопол и завършила живота си в манастир. Свети Никифор получил добро светско образование, но повече от всичко се вдълбочил в изучаване на Свещеното Писание и светоотеческите творения.
По време на царстването на император Лъв ІV /775-780/ свети Никифор бил съветник на императора. Намирайки се в императорския двор той продължавал да води строг, добродетелен живот, твърдо пазел чистотата на православната вяра и ревностно защитавал почитането на светите икони. След смъртта на император Лъв ІV, по време на царстването на император Константин ІV /780-797/ и неговата майка света Ирина, през 787 г. в Никея бил свикан Седмия Вселенски събор, осъдил иконоборческата ерес. Дълбоко познавайки Свещеното Писание, свети Никифор от името на императора излязъл на Събора в защита на Православието, с което оказал неоценима помощ на светите отци от Събора.
След Събора свети Никифор още няколко години останал в императорския двор, но светската суета все повече и повече му натежавала. Той напуснал службата си и се поселил в уединение край Босфора, прекарвайки живота си в безмълвие, пост, молитва и писане на богословски трудове. Свети Никифор построил църква, основал манастир и водел строг монашески живот още преди да приеме монашески постриг.
По време на царуването на император Никифор I /802 – 811/, след кончината на свети патриарх Тарасий, свети Никифор бил избран на негово място, приел монашески постриг, преминал степените на свещенството и бил възведен на патриаршеския престол на 12 април 806 г., в деня на Възкресение Христово.
При император Лъв V Арменец /813 – 820, яростен привърженик на иконоборческата ерес, за Църквата отново настанал период на смут и гонения. Императорът не можел изведнъж да започне открито гонение срещу Православието, защото иконоборчеството било осъдено на VII-я Вселенски Събор. Свети патриарх Никифор смело убеждавал народа да пази православната вяра, и провеждал последователна и неотстъпчива борба с ереста. Императорът започнал да връща от изгнание епископи и свещеници, отлъчени от Църквата на VII-я Вселенски Събор. Свикал, съставен от тях еретически събор, императорът поискал, Патриархът да се яви в спор за вярата. Патриархът отказал да разсъждава за вярата с еретици, тъй като учението на иконоборците вече било предадено анатема на VII-я Вселенски Събор. Той всячески се стараел да вразуми императора и неговото обкръжение, без страх разяснявал на народа учението за почитането на светите икони. Тогава еретическият събор отлъчил от Църквата св. Патриарх Никифор и неговите предшественици – защитници на иконопочитанието. Св. Никифор бил изпратен на заточение отначало в манастира в Хрисопол, а по-късно - на остров Проконис в Мраморно море. След 13 години на лишения и скърби на 2 юни 828 г. свети Патриарх Никифор починал в изгнание. През 847 г. нетленните мощи на свети патриарх Никифор тържествено били пренесени в Константинопол в катедралната църква „Св. София”.
Братя и сестри, днес Църквата не е подложена открито на гонения, както през първите три века от нейното съществуване и по-късно по време на господстването на ересите и комунизма. Все пак и днес има хора, които ненавиждат Църквата и главно чрез властта, дадена им от електронните и печатни медии, открито се надсмиват над Църквата и над духовенството. Но, както св. патриарх Никифор Изповедник е отказал да влиза в прения с представители на еретическия събор, който го осъдил на изгнание, така и ние не заслужава да влизаме в пререкания с подобни отрицатели на Църквата. Господ Иисус Христос, когато ни е призовал да Го следваме, не ни е обещал душевен и телесен комфорт. Той е казал: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене” /Мат. 5:12/. Да не забравяме, че „Бог поругаван не бива” /Гал. 6:7/. Рано или късно Неговите хулители ще получат възмездие. Но не от нас, „защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ” /Рим. 12:19/. Това, което зависи от нас е да се стараем да напредваме в познанието на божествените истини и в добродетелния живот и да не даваме повод името Божие да се хули заради нас от невярващите /Рим.2:24/. Амин.