Видове богослужение

Ежед­не­вен, сед­ми­чен и го­ди­шен кръг. В мо­лит­ва­та пул­си­ра жи­во­тът на Цър­к­ва­та. С мо­лит­ва за­поч­ва Цър­к­ва­та все­ки нов ден; с нея тя оз­на­ме­ну­ва и вся­ко по-важ­но съ­би­тие от днев­ния, сед­мич­ния и го­диш­ния кръг. Учас­т­вай­ки в ежед­нев­но­то и праз­нич­но­то бо­гос­лу­же­ние, хрис­ти­я­ни­нът ка­то жив член на Цър­к­ва­та учас­т­ва и в ней­ния мо­лит­вен и бла­го­да­тен жи­вот.

В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва има­ме три бо­гос­лу­жеб­ни кръ­га: ежед­не­вен, сед­ми­чен и го­ди­шен.

Към ежед­нев­но­то бо­гос­лу­же­ние при­над­ле­жат след­ни­те пос­ле­до­ва­ния: ве­чер­ня, по­ве­че­рие (мал­ко и ве­ли­ко), по­лу­нощ­ни­ца, ут­ре­ня, ча­со­ве (пър­ви, тре­ти и шес­ти), ли­тур­гия и де­ве­ти час.

Ве­чер­ня­та се из­вър­ш­ва обик­но­ве­но към за­лез слън­це, по­ве­че­ри­е­то ­ след ве­че­ря, по­лу­нощ­ни­ца­та ­ след по­лу­нощ, ут­ре­ня­та ­ към за­зо­ря­ва­не, ча­со­ве­те ­ след ут­ре­ня­та, ли­тур­ги­я­та ­ след ча­со­ве­те, де­ве­ти­ят час ­ след обед, меж­ду 3 и 4 ча­са. За улес­не­ние и крат­кост оба­че по­лу­нощ­ни­ца­та се из­вър­ш­ва по-къс­но, а ня­къ­де и съв­сем се про­пус­ка. Ча­со­ве­те и по­ве­че­ри­е­то съ­що се про­пус­кат. Сре­щу ня­кои по-го­ле­ми Гос­под­с­ки праз­ни­ци (Рож­дес­т­во, Бо­го­я­в­ле­ние, Въз­к­ре­се­ние, Св. Дух) ве­чер­ня­та се из­вър­ш­ва сут­рин, свър­за­на със св. Ли­тур­гия. През вре­ме на Ве­ли­кия пост, с из­к­лю­че­ние на дни­те съ­бо­та и не­де­ля, ве­чер­ня­та съ­що се из­вър­ш­ва сут­рин. Свър­з­ва­не на ут­ре­ня­та с ве­чер­ня­та има­ме при т.нар. все­нощ­но бде­ние, ко­е­то се от­с­луж­ва сре­щу праз­нич­ни дни. Бде­ни­е­то за­поч­ва сре­щу за­лез слън­це и про­дъл­жа­ва ця­ла нощ или до къс­но през нощ­та. То е из­раз на ду­хов­но тър­жес­т­во и мо­лит­ве­но бо­дър­с­т­ва­не.

Бо­гос­лу­жеб­ни­те пос­ле­до­ва­ния на сед­мич­ния кръг са из­ло­же­ни в бо­гос­лу­жеб­на­та кни­га, на­ре­че­на ок­то­их (ос­мог­лас­ник). Все­ки един ден от сед­ми­ца­та е пос­ве­тен на един Бо­жи угод­ник или на ня­как­во въз­по­ми­на­ние. Не­де­ля­та е пос­ве­те­на на въз­к­ре­се­ни­е­то Хрис­то­во, по­не­дел­ни­кът ­ на св. без­п­лът­ни си­ли (ан­ге­ли­те), втор­ни­кът ­ на св. Ио­ан Пред­те­ча, сря­да­та ­ на Хрис­то­ви­те стра­да­ния и Кръст и на Иуди­но­то пре­да­тел­с­т­во, чет­вър­тъ­кът ­ на св. Ни­ко­лай Мир­ли­кийс­ки и на св. апос­то­ли, пе­тъ­кът ­ на св. жи­вот­во­рящ Кръст Гос­по­ден, и съ­бо­та­та ­ на св. Бо­го­ро­ди­ца, на всич­ки све­тии, на св. мъ­че­ни­ци и на по­кой­ни­ци­те. Пес­ни­те от ок­то­и­ха от­ра­зя­ват ду­ха и нас­т­ро­е­ни­я­та на чес­т­ва­ни­те съ­би­тия през сед­мич­ни­те дни. Та­ка нап­ри­мер не­дел­ни­те пес­но­пе­ния са ра­дос­т­ни и тър­жес­т­ве­ни, в по­не­дел­ник са уми­ли­тел­ни, в сря­да и пе­тък ­ по­кай­ни, в съ­бо­та ­ са тра­у­р­ни.

За по-го­ля­ма прег­лед­ност бо­гос­лу­жеб­ни­те пос­ле­до­ва­ния от де­но­нощ­ния кръг мо­гат да се из­ра­зят гра­фи­чес­ки по до­лу­по­со­че­ния на­чин.

Бо­гос­лу­же­ни­я­та на ме­сеч­ния и го­диш­ния кръг са из­ло­же­ни в 12-те Ми­неи (ме­сеч­ни­ци), а на пас­хал­ния ­ в пос­т­ния три­од (три­пес­нец) и в пен­ти­кос­та­ра (пет­де­сет­ни­ка). Ми­не­и­те съ­дър­жат служ­би­те за всич­ки дни на 12-те ме­се­ца и на не­под­виж­ни­те праз­ни­ци; три­о­дът ­ на служ­би­те от Не­де­ля­та на ми­та­ря и фа­ри­сея до Ве­ли­ка съ­бо­та вклю­чи­тел­но, а пен­ти­кос­та­рът ­ от Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во до Не­де­ля­та след Пет­де­сет­ни­ца. Три­о­дът и пен­ти­кос­та­рът са не­що сред­но меж­ду ок­то­и­ха и ми­нея ­ те съ­дър­жат служ­би на сед­мич­ни дни (как­то ок­то­и­ха), но и праз­ни­ци, напр. То­до­ров­ден, Връб­ни­ца, Въз­к­ре­се­ние, Пет­де­сет­ни­ца, Св. Дух и пр. (как­то ми­не­и­те).

Праз­ни­ци­те се де­лят на под­виж­ни и не­под­виж­ни. Под­виж­ни са ония, ко­и­то се на­ми­рат във връз­ка с праз­ни­ка Пас­ха (Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во, Ве­лик­ден), а не­под­виж­ни са ония, ко­и­то се праз­ну­ват ви­на­ги на ед­но и съ­що оп­ре­де­ле­но чис­ло на ме­се­ца. Св. от­ци на Пър­вия все­лен­с­ки съ­бор (325 г.) на­ре­ди­ли, що­то Пас­ха да се праз­ну­ва в пър­вия не­де­лен ден след мар­тен­с­ко­то пъл­но­лу­ние, с цел ни­ко­га да не съв­па­да с юдейс­ка­та пас­ха. По­ра­ди то­ва праз­ни­кът на Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние, спо­ред пра­вос­лав­ния ка­лен­дар, се па­да в един от 35-те дни меж­ду 4 ап­рил и 8 май. По-важ­ни­те под­виж­ни праз­ни­ци са: Пас­ха, Въз­не­се­ние, Пет­де­сет­ни­ца, Св. Дух, не­де­ли­те на мес­ни и сир­ни за­го­вез­ни, То­до­ров­ден, Не­де­ля пра­вос­лав­на, Връб­ни­ца, Ве­ли­ки чет­вър­тък, велики Пе­тък и Велика съ­бо­та.

Не­под­виж­ни­те праз­ни­ци се де­лят на Гос­под­с­ки, Бо­го­ро­дич­ни и све­тийс­ки.

По-важ­ни Гос­под­с­ки праз­ни­ци са: Рож­дес­т­во Хрис­то­во (25.ХII), Об­ре­за­ние (1.I), Бо­го­я­в­ле­ние (6.I), Сре­те­ние (2.II) и Пре­о­б­ра­же­ние (6.VIII). Гос­под­с­ки праз­ни­ци са и под­виж­ни­те ­ Въз­к­ре­се­ние, Въз­не­се­ние и Връб­ни­ца.

По-важ­ни Бо­го­ро­дич­ни праз­ни­ци са: Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но (8.IХ), Въ­ве­де­ние (21.ХI), Бла­го­ве­ще­ние (25.III) и Ус­пе­ние (15.VIII).

Све­тийс­ки са праз­ни­ци­те, ко­и­то са пос­ве­те­ни на ве­ли­ки Бо­жии угод­ни­ци ­ про­ро­ци, апос­то­ли, мъ­че­ни­ци, пре­по­доб­ни, све­ти­те­ли и пр.

По-го­ле­ми­те праз­ни­ци се пред­шес­т­ват от из­вес­т­но чис­ло под­гот­ви­тел­ни дни, оп­ре­де­ле­ни от св. Цър­к­ва за пост и усър­д­на мо­лит­ва. Пос­тът, т.е. въз­дър­жа­не­то от блаж­на хра­на, въз­бу­ди­тел­ни на­пит­ки и от гре­хов­ни мис­ли по­ма­га за обуз­да­ва­не на страс­ти­те. Пос­тът, съ­е­ди­нен с ис­к­ре­на мо­лит­ва и по­ка­я­ние, въз­раж­да и въз­ви­ся­ва ду­ша­та.

Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва е оп­ре­де­ли­ла през го­ди­на­та след­ни­те по-про­дъл­жи­тел­ни пос­ти: Ве­лик, Пет­ров, Бо­го­ро­ди­чен и Рож­дес­т­вен. Ве­ли­ки­ят пост за­поч­ва с ед­на сед­ми­ца на по-слаб пост (Сир­ни­ца), ко­га­то мо­же да се яде млеч­на хра­на и яй­ца. От по­не­дел­ни­ка след Не­де­ля си­ро­пос­т­на за­поч­ва стро­ги­ят пост и спе­ци­а­л­но­то ве­ли­ко­пос­т­но бо­гос­лу­же­ние, ко­и­то тра­ят до Ве­ли­ка съ­бо­та вклю­чи­тел­но ­ всич­ко 48 дни. През пър­ва­та ве­ли­ко­пос­т­на не­де­ля ня­кои по-бла­го­чес­ти­ви хрис­ти­я­ни три­ми­рят (трид­нев­ни­чат), т.е. три дни не ядат, ни­то пи­ят, ка­то са­мо в сря­да след Преж­де­о­с­ве­ще­на­та ли­тур­гия взе­мат „аяз­ма“ (св. Бо­го­я­в­лен­с­ка во­да), под­к­реп­ват се с мал­ко су­ха хра­на и от­но­во за­поч­ват своя трид­не­вен пос­тен и мо­лит­вен под­виг. На Бла­го­ве­ще­ние и на Връб­ни­ца се раз­ре­ша­ва ри­ба.

Пет­ро­ви­ят пост за­поч­ва от по­не­дел­ник след Не­де­ля­та на всич­ки све­тии и про­дъл­жа­ва до Пет­ров­ден.

Бо­го­ро­дич­ни­ят пост за­поч­ва от 1 ав­густ и про­дъл­жа­ва до Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но. На Пре­о­б­ра­же­ние Гос­под­не се раз­ре­ша­ва ри­ба.

Ко­лед­ни­ят пост за­поч­ва от 15 но­е­м­в­ри и трае до Рож­дес­т­во Хрис­то­во.

Ос­вен тия пос­ти Цър­к­ва­та е от­ре­ди­ла да не се яде блаж­но в сря­да и пе­тък на вся­ка сед­ми­ца, как­то и на след­ни­те още дни: Въз­д­ви­же­ние на све­тия Кръст, Кръс­тов­ден ­ 14 сеп­тем­в­ри, де­ня пре­ди Бо­го­я­в­ле­ние (5 яну­а­ри) и От­си­ча­не гла­ва­та на св. Ио­ан Пред­те­ча ­ 29 ав­густ. Пос­тът в сря­да и пе­тък се на­ру­ша­ва през Не­де­ля­та на ми­та­ря и фа­ри­сея, през Не­де­ля­та след Пет­де­сет­ни­ца, през Свет­ла­та не­де­ля (след Ве­лик­ден) и от Рож­дес­т­во Хрис­то­во до де­ня пре­ди Бо­го­я­в­ле­ние.

ВИ­ДО­ВЕ БО­ГОС­ЛУ­ЖЕБ­НИ ЧИ­НО­ДЕЙС­Т­ВИЯ

Бо­гос­лу­жеб­ни­те чи­но­дейс­т­вия по важ­ност се де­лят на тайн­с­т­ва1 и тре­би. Тайн­с­т­ва­та са ус­та­но­ве­ни от Гос­по­да Иису­са Хрис­та све­ще­но­дейс­т­вия, при ко­и­то при про­и­з­на­ся­не на оп­ре­де­ле­на мо­лит­ве­на фор­му­ла се из­п­рос­ва Бо­жи­я­та бла­го­дат, ко­я­то не­ви­ди­мо се про­я­вя­ва, ка­то ни очис­т­ва, въз­раж­да, под­к­ре­пя, ос­ве­ща­ва и спа­ся­ва. Тре­би­те са ус­та­но­ве­ни от Цър­к­ва­та чи­но­дейс­т­вия, чрез ко­и­то се из­мол­ва Бо­жи­я­та по­мощ при ед­на или дру­га ду­хов­на и те­лес­на пот­ре­ба. В по-ши­рок сми­съл и тайн­с­т­ва­та мо­гат да бъ­дат смя­та­ни за тре­би, осо­бе­но тия, ко­и­то за­до­во­ля­ват час­т­ни ду­хов­ни нуж­ди, ка­то напр. тайн­с­т­во Брак, Еле­о­с­ве­ще­ние и др. Под ду­ма­та „об­ред“ пък се раз­би­ра вън­ш­на­та стра­на на бо­гослу­жеб­ни­те чи­но­дейс­т­вия.

БО­ГОС­ЛУ­ЖЕБ­НИ КНИ­ГИ

Днес в пра­вос­лав­ни­те цър­к­ви са в упот­ре­ба след­ни­те по-важ­ни бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги:

Слу­жеб­ник ­- съ­дър­жащ пос­ле­до­ва­ни­е­то на ежед­нев­но­то бо­гос­лу­же­ние. Тя е кни­га, пред­наз­на­че­на за све­ще­ни­ка, и съ­дър­жа пре­дим­но оня бо­гос­лу­же­бен текст, кой­то се про­и­з­на­ся от све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те.

Треб­ник -­ съ­дър­жа тре­би­те. И тя е кни­га пре­дим­но за све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те.

Нап­рес­тол­но св. Еван­ге­лие -­ съ­дър­жа еван­гел­с­ки­те чте­ния за ця­ла­та го­ди­на.

Апос­тол -­ съ­дър­жа чте­ния от апос­тол­с­ки­те пос­ла­ния за ця­ла­та го­ди­на.

Ча­сос­лов -­ съ­дър­жа ежед­нев­ни­те служ­би; пред­наз­на­чен е за чет­ци­те и пев­ци­те.

Ок­то­их (ос­мог­лас­ник) ­- съ­дър­жа служ­би­те за все­ки ден и глас от сед­мич­ния кръг.

Ми­ней (ме­сеч­ник) ­- съ­дър­жа служ­би­те в чест на све­ти­и­те и праз­ни­ци­те за все­ки ден от ме­се­ца.Има 12 ми­неи, спо­ред чис­ло­то и име­то на все­ки ме­сец от го­ди­на­та.

Три­од пос­тен ­- съ­дър­жа служ­би­те от Не­де­ля на ми­та­ря и фа­ри­сея до Ве­ли­ка съ­бо­та.

Три­од цве­тен (пен­ти­кос­тар, пет­де­сет­д­нев­ник) ­- съ­дър­жа служ­би­те от Въз­к­ре­се­ние до Не­де­ля след Пет­де­сет­ни­ца (Не­де­ля на всич­ки све­тии).

Ир­мо­ло­гий (ка­та­ва­сий­ник) -­ съ­дър­жа ка­та­ва­си­и­те (на­чал­ни­те сти­хо­ве от пес­ни­те на ка­но­на) за всич­ки праз­ни­ци.

Псал­тир ­- съ­дър­жа псал­ми­те на св. про­рок и цар Да­вид.

Мо­леб­но пе­ние ­- съ­дър­жа раз­лич­ни­те мо­леб­ни.

Ка­но­ник -­ съ­дър­жа ка­но­ни, ака­тис­ти, ут­рин­ни и ве­чер­ни мо­лит­ви и др.

Ти­пик (ус­тав) -­ кни­га, ко­я­то из­ла­га ре­да на бо­гос­лу­же­ни­е­то на всич­ки дни и праз­ни­ци.