Четейки настоящите редове, несъмнено психиатърът-материалист едва ли ще се удържи да не възкликне: - Та това е наша пациентка! Напълно ясна клинична картина! „Гласът”, който звучи в главата й не е нищо друго, освен вербална псевдохалюцинация, един от най-характерните симптоми на шизофренията. Тази диагноза се потвърждава и от още едно „желязно” доказателство: речев автоматизъм (пристъпно изговаряне на новоизмислени думи, което прави речта неразбираема – бел.превод.) на фона на катаплексията (внезапна мускулна слабост, неконтролирана от съзнанието).
- Но нали от тази гледна точка, всички екстрасенси, „ясновидци”, окултисти, лечители и магьосници не би трябвало дори да се пускат от психиатричните болници! – би казал читателят.
В известен смисъл и психиатърът, и читателят ще са съвсем прави. Както вече отбелязахме, всички методи за контакт, които ползват съществата от паралелния свят, от гледна точка на естествените човешки способности, представляват патология, което в повечето случаи наистина води до деградация на личността. Само че явната деградация се случва само тогава, когато демоните прилагат върху контактьора пресираща тактика, т.е. жестоко насилствено влияние върху него. И точно в тези случаи контактьорът попада в психиатрична клиника. Но доколкото към „агентите на своето влияние” демоните прилагат друга, псевдохаризматична тактика, то явни процеси на деменция при тях не се наблюдават (деменция – устойчиво, слабо обратимо снижаване на всички психични дейности, разрушаване и изкривяване на личността – психиатр.; „Деменцията е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др.” – уикипедия, бел.превод.)
Много често при екстрасенсите, в т.ч и при Ванга, се наблюдава временно изместване на личността. В тези случаи, като че ли става „отключване” на съзнанието на екстрасенса и „включване” към него (по-точно към мозъка му) на съзнание, принадлежащо на друга личност или личности, които Ванга, например, нарича „големи сили” и „малки сили”. При подобно пълно отключване съзнанието на екстрасенса, той не знае съвсем нищо за това, което говори другата личност (същество от паралелния свят, или демон), която се е възползвала от мозъка и езика му. Тази нова разумна личност често говори с изменен глас, при това със съвсем различен маниер, използвайки лексика, която не е характерна за екстрасенса, а понякога дори му е съвсем непозната. Когато съществото от паралелния свят (способно да отключва съзнанието на човека без анестезиологични препарати) спира въздействието си, съзнанието се „връща” в тялото, но човекът, естествено, не помни, а и не би могъл да помни какво е правело и говорело тялото му в периода на абсанс (психиатр. – отсъствие; изключване на съзнанието). Това явление (за което може да се говори като за интермитентна амнезия – фрагментарна загуба на памет, синдром на двойното съзнание) е илюстрирано великолепно от разказа на племенницата на Ванга – Красимира:
„Помня деня, когато навърших 16 г. Помня го, защото малко след скромната вечеря в къщичката ни в Петрич, Ванга изведнъж започна да говори, обръщайки се именно към мен. И това вече не беше тя, чувах гласът на съвсем друг човек: „Ние те наблюдаваме постоянно, всяка секунда.” И ми разказа всичко, което бях правила през този ден. Аз онемях. А после попитах леля, защо ми казва всичко това? Ванга се учуди: „Аз нищо не съм ти казвала”. Но когато повторих всичко, което току-що бях чула от нея, тя тихо промълви: „Това не съм била аз, това са онези, другите, които винаги са около мен. Едните ги наричам „малки сили”, и те са ти разказали чрез мен за твоя ден, а има и „големи сили”. Когато те започнат да ми говорят, или по-точно да говорят чрез мен, аз губя много енергия, става ми лошо, изпадам в депресия.
Защо все пак при такова реално въздействие на външна сила, Ванга нерядко приемала идеите и усещанията, които й внушавали демоните за свои собствени?
Обяснението може да се намери в изследвания, правени от американците Н.Вудроу и А.Брукс („Вяра и живот” №5, 1991), които цитират Израелския магьосник, илюзионист и медиум Ури Хелер за това как той получава свръхестествена сила за своите „чудеса” „от девет пришълци от планетата Хоова”, които осъществяват „имплантация на усещания и знания в разума на други хора.
Човек, комуто са „имплантирани” усещания, може, според свидетелства на самите контактьори да чувства „вибрации, бучене в главата с различна тоналност и честота, пълзене по тялото от невидими същества, а понякога и вътрешно изгаряне”. Точно тези въображаеми, привидно изпитвани в тялото вибрации, пълзене по тялото (понякога подкожно) на странни същества и други подобни явления, наричани в психиатрията тактилни псевдохалюцинации (сенсопатия), представляват следствие от контакта с демоничните същности, дори и ако „пациента” изобщо не подозира за това (за контакта).