В нашите православни храмове понякога се забелязват причудливи гледки - посетители, които с разтворени длани гледат нагоре или са ги прелепили плътно до някои от иконите и шепнат с трепет неизказани слова. Някой би побързал да каже - чудесно, защото храмът е място за уединение и мистично търсене на Бога и колко е хубаво, че има хора с жива и гореща вяра! Но дали е така. Това е наистина картина на съкровения разговор на душата с Бога,прозорец към борбата за нейното спасение и мистика, но не здрава, а болна.
