Духовна съкровищница

"Учението на мъдрия е като животен извор, който отдалечева от мрежите на смъртта" (Притчи 13:15)

ДА ХОДИМ ПРЕД БОЖИЕТО ЛИЦЕ (На пътя към истинската молитва)

Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори даже и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: „Не зная, има ли Те или не, но помогни!” Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват.

Източник: 
Патриарх Московский и всея Руси КИРИЛЛ, Ревнуйте о дарах духовных: О молитвенном делании и духовном возрастании, М.,2017

Св. Йоан Златоуст за вярата, надеждата и любовта

Автор: 
Доц. д-р Костадин НУШЕВ

Понякога св. Йоан Златоуст сближава много вярата и надеждата като християнски добродетели и ги представя със сходни характеристики. Така например той много често в своите слова ги нарича, както вярата в Бога, така и надеждата – „сигурна котва” или „духовна котва”, която дава увереност и стабилност на вярващия човек и го предпазва от бурите на житейското море или укрепва и устремява духа му към Бога.

Св. Йоан Златоуст за вярата, надеждата и любовта

Автор: 
Доц. д-р Костадин НУШЕВ

С особен интерес светителят тълкува и изяснява онези новозаветни събития и послания в учението на св. ап. Павел, които разкриват тайнствената сила на вярата, надеждата и любовта като основа на обновения в Христовата благодат и даровете на Светия Дух живот на християните.

Св. Йоан Златоуст за вярата, надеждата и любовта

Автор: 
Доц. д-р Костадин НУШЕВ

Православната църква е отредила от векове да се честват заедно в един и същи празничен ден – 30 януари - светите Трима светители - св. Василий Велики (ок. 330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св. Йоан Златоуст (ок. 345-407). На този ден Църквата отдава тържествено и съборно почит и на тяхното пастирско, просветителско и учителско дело.

Поучения от светите Отци

Автор: 
Подбор и превод от гръцки: Силва МАРИНОВА

„Характерно за душата, обичаща Бога, е да покорява всичко човешко на божественото”. Св. Григорий Богослов

„Когато паднете, братя, в разни изкушения, да го смятате за голяма радост”. Св. Максим Изповедник

„Майката на всички блага и отличителен белег на учениците на Иисус, и силата, която държи целия ни живот, е любовта”. Св. Йоан Златоуст

Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви

Автор: 
Архим. Андрей Конанос

"Веднъж казах на едно дете в училище:
- Оплачи се за нещо в живота!
То ми отговори:
- Оплакването ми е, че съществува сънят. Не бих искал да има сън.
Попитах го:
- Защо?
Казвам ви, наистина ми го каза!
- За да играя цяла нощ на компютъра! Колко съжалявам, когато трябва да си лягам!

ЩО Е ТО СЪВЕСТТА?

Автор: 
Александра Карамихалева

Тя не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та.

Източник: 
книгата "През очите на вярата"

ЩЕ ДОЙДА УТРЕ

Автор: 
Св. Тихон Задонски (1824-1783)

От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и непрестанно:дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат.

За една свята обител

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.

Източник: 
„Не светите светии”, архим Тихон ШЕВКУНОВ

За молитвата и лисичето

В Египет, където в дълбока християнска древност е имало много велики манастири, един монах дружал с прост и безкнижен селянин фелах. Веднъж селянинът казал на монаха:

Източник: 
„Не светите светии”, архим Тихон ШЕВКУНОВ