ЗАЩО ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ ПЪРВИ ЧУВАТ ВЕСТТА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Версия за печат

От Евангелието знаем, че във времето на служението на Господ Иисус Христос, когато излиза на проповед, Той има много последователи, следват Го навсякъде хора, които стават свидетели на множеството чудеса, които Той извършва. Във времето, когато изцерява неизлечимо болни, възкресява мъртви, насища само с една своя дума хиляди гладни само с две риби и пет хляба, във времето, когато със силата на Словото Си побеждава „мъдростта“ на книжниците и фарисеите, когато словата Му, пропити с благодат и истина, променят умове, обновяват сърца, вдъхновяват за кардинална промяна на живота хиляди хора… Във времето, когато всички те вярват, че именно Той е Божият Син, Пратеникът, Месията, Който ще избави израилския народ от господството на римляните. Но, за съжаление, колкото повече се приближава към Голгота, толкова повече оредяват редиците на Неговите последователи. И виждаме как, когато идват изпитанията, когато е заловен и предаден на съд, когато е обвинен в богохулство и в заговор срещу цезаря, когато е обруган и подложен на мъчения, когато Го виждат слаб, страдащ, неспособен да се защити, дори и най-близките Му, онези, които Сам е избрал, които нарича „приятели“ и „братя“, апостолите от числото на 12-те, Го изоставят и се отричат от Него. Някои – поради маловерие, защото са се усъмнили в Неговата божественост, някои поради обикновен човешки страх да не бъдат обвинени и те и да загубят живота си или просто да бъдат подиграни. Всички се разбягват и се отричат от Него. Дори онзи, върху когото Господ основава Църквата Си, св. ап. Петър, само за една вечер три пъти се отрича от Него.

И може да е парадоксално, но до Него в страданията Му остават онези, които до този момент са Го следвали тихо и никой не е забелязвал – жените Негови следовници. Тези жени не се отричат от Него и Му остават верни и в страданието и унижението, които претърпява, не Го оставят и след Неговата смърт и погребение. Тяхната вяра остава крепка, непоколебима и тяхната любов се оказва истинска любов, онази, евангелската любов, в която страх няма, която никога не отпада. Заради всичко това те са избрани, първо на тях ангелът открива вестта за Христовото славно Възкресение и те първи разгласяват тази блага вест, свидетелстват, че Христос е възкръснал от мъртвите.