Пътят към Православието

Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз.

Лукавият раб и Блудният син

«Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас».

Първата седмица на Великия пост. В ранната делнична утрин си позволявам няколко минути повече сън. И естествено, закъснявам. Едва в колата, на път за работа се сещам, че съм забравила кутийката с обедната ми постна супа, приготвена без олио. Нали е строг пост. А в учрежденския ни стол за „постна храна“ готвачите считат всичко, в което няма месо. „Строг пост“ за много хора е фраза, в която се разбира само втората дума.