Християнин в света

Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз.

„Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат." (Лук. 13:24)

„Бъдете будни!", „Подвизавайте се!", „Полагайте усилия!" - това са все призиви, които директно или косвено ни отправя Самият Христос, както и Неговите ученици.

… които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя“ (Рим. 8:29)

Често в ежедневните си разговори използваме изрази като „такава му е съдбата“ или „писано му е…“. Но какво казват библейските текстове по темата за това дали има предопределеност и какви са измеренията на Божието предзнание?

„В примки ходим ....” /св.Теофан Затворник/ Нека да сме откровени - нашият, съвременен свят поставя понятието „човек” на пиедестал. Обсипва го с внимание, обръща го с грижи, говори за него похвални слова. Нещо повече – поставя го в центъра на всичко , пропагандира непрекъснато неговите интереси, благославя съмнителните му постижения и най-важното – всичко съизмерява с неговата „изключителна” ценност. Негово Величество Човекът!