ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Версия за печат

В България. Заради коронавируса. Строгите мерки, целящи да предпазят людете от невидимия враг, задължиха милиони човеци да стоят по домове. И неизбежимо умишляват какво става, защо става. Правя го и аз, който нямам телевизор, слушам радио. Нали случайни случки няма, как стигнахме, не само българите, а и Европа, светът до тая страховита напаст, коя ще да е причината, зер явленията не самовъзникнат от нищо, всякое крушле има си опашле. Кое ще да ѝ е опашлето на панепидемията, едва ли не пандемонията?

Смайващите постижения, завоювани от науката, техниката и технологията, допринесоха в извънредна степен човечеството да се опияни, самозабрави от своята невероятна мощ, особено с до вчера немислимите наноизделия. Не морето, не океанът, а комай всемирът вече ни е до колене. А носът – вирнат над облаците. Но преди туй обзе ни растяща и неозаптима алчност за пари, пари, пари и още пари, пари, пари. Те и само те движат всичко: ост, около която се върти земното кълбо. Ала пандемонията ни зашлеви страхотевичен/гръмотевичен плесник: видяхме, ужасени, колко сме жалки, безпомощни. Самсите милиарди, трилиони долари, евра не могат да възпрат коварния враг. Бре, как тъй, нали всесилни, пък? Тъй мисли вероятно множеството, зер така ни се втълпява: което не може да се направи с пари, се прави с повече пари. А сега излиза, че не могат да овардят дори САЩ от едно незчислимо дребнъцко гадинче. Кощунственото преклонение към обожествяваните пари, в едно с троицата наука, техника, технология, не ни спаси от унижението да се видим, изумени, в съвършено инакво положение.

Какъв е изводът с твърде, твърде кисел, чак гранясал предвкус, вкус, следвкус? Парите не са всемогъщи. Да се чудиш и маеш, чак гас пикаеш: как, как, как е възможно, как, как, как? Действително е гавра: някакво си там вирусченце стори за посмешище несметни купища банкноти и щастливите им притежатели. Докъде стигнахме: президенти, банкери, олигархи, олигофрени не могат стъпи на вирусовата шия. Навярно защото шия то няма, ех, да имаше, тутакси щяха в „Уолстрийт“ да му веднага извият врата, ама няма, пусто да остане. Невероятно, ала факт: май целокупното човечество треперука пред коронавирусчето. Що така? Нали бяхме всъзторжено и всеотдайно коронясали царица Парица, пък едно нищо и никакво вирусченце, дето няма и пукнат цент, ѝ духна под опашката. Нали виртуално плащане, криптовалута и тинтири-минтири, минтири-тинтири, борси-морси, а те всички не са в състояние нищо да му сторят. Най-властващи особи, чиято дума решава съдбите на милиарди човеци, не смеят ръка да подадат за едно здрасти. Отдавна говореше се за нов световен ред, дали го въдворява туй вирусче, а не ликуващи радетели за оцелостеност? Или то ще схруска прословутия нов световен ред? Александър Македонски, Чингис хан, SSСР, Хитлер, САЩ не успяха да го въведат, нима и вирусчето напиня? Поука от предходилите го издънки не си ли вади, защо е толкова вироглаво?

Киснем принудително в къщи, спазваме – правилно – ограниченията (на демократясал български: рестрикциите). Разполагаме с време преизобилно, което би било твърде, твърде полезно да употребим за размисъл горе-долу следния.

Аз, аз участвам ли в утвърждаване и разпространение на бесовската алчност за пари, как? Мога ли нещинко постори да не е тъй всеобхватна, поне аз да не съм ѝ подвластен? Какво? Ще ли го предприема? Или не? Защо? Изпитвам ли, както мнозина, жад неутолима за телесни и други гъделчета, удоволствия, кефове? Ламтя ли да трупам зло/вещи? Къде ще ги мъкна, те ли осмислят краткото ми битие? Настървен ли съм за власт, слава? Не съм ли отдаден на потребителщина? Допринасям ли по някакъв начин, съзнателно и несъзнателно, за разврат (джендърщина, проституция, блудство, прелюбодейство)? За мен по-важно е да ми запишат името в книгата на рекордите или да завъдя, отгледам потомство?

Сполетялото ни бедствие е последица от пренатрупани всевъзможни грехове (закон на диалектиката: количествените натрупвания водят до качествени изменения), никой не е безгрешен и би било добре всеки да премисли, честно пред себе си, и още повече пред Господ, как съм живял досега и в настоящето, и да се покаем за греховете, да молим за прошка и благословия да ги не повтаряме. Да си припомним поне десетте Божии заповеди, спазваме ли ги? А останалите повеления, да речем труд и молитва, не завиждай, не празнодумствай и т. н.? От какви лоши мисли, думи, постъпки можем да избягаме? Живеем дни, изискващи размисъл, покаяние, смирение, измолване прошка от Всетвореца и надежда, че ще бъде милостив към нас.

Народът мъдро е отсъдил: юнак може, ако Бог поможе.