Начало › Православие и съвременност › Християнин в света ›

Неуморим в служението - Подвигът на скромното житие на св. Николай Плана

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Силва МАРИНОВА

В Гърция на 2 март се празнува паметта на св. Николай Плана - все още непознат за нас, българите, светец, характерен със своя обикновен живот на свещенослужител в беден квартал на Атина. Подвигът в неговото, на пръв поглед скромно, житие е в постигането на най-великата християнска добродетел - смирението.

С ежедневно отслужване на св. Литургия в малки църквички на Атина, св. Николай изора духовната нива и облагороди душите на жителите на столицата, освещавайки ги с благодатта на Божието слово и правейки ги причастни на Тайните Христови.

Днес, десетилетия след кончината му, вярващите християни призовават неговата молитвена помощ и се покланят на светите му мощи, положени в красив саркофаг в една от централните църкви на Атина - „Св. Йоан Предтеча”.
Животът и делото на св. Николай Плана са висок пример за истинско служение в Христа за всеки истински християнин и най-вече за свещенослужителите.

Житие
Свети Николай е роден през 1851 г., на красивия гръцки остров Наксос, от който е и друг наш съвременен подвижник - св. Никодим Светогорец.

Родителите му, капитан Янис и майка му Августина, отрано го наставили и възпитали в благочестие към Бога. Още от детството си св. Николай Плана започнал да проявява своята наклонност и любов към тайнствата и светините на вярата. Обичайки църковните служби, той със сърдечен трепет помагал като иподякон в храма, където служел неговият дядо, свещеник Георги Мелисургос. Често си играел, обличайки вместо фелон, чаршаф и подражавал на свещенослужителите. Един ден в църква пял с такова молитвено чувство, че предизвикал удивление у минаващите. Предопределен от Бога да бъде служител на Светите Тайни, малкият Николай непрекъснато участвал в литургичния живот на Църквата с пост, молитва и бдение.

От рано надарен с дара на прозорливост, той съобщил на домашните си за корабокрушението на бащиния му търговски кораб в същия момент, в който плавателният съд се разбивал до Цариград. Загубата на кораба им, заедно с целия товар и екипаж била силен финансов и емоционален удар за неговия баща. Честният капитан от тревоги по изгубените човешки животи на младите моряци и от настъпилите финансови притеснения и задължения се поминал.

На 14-годишна възраст Николай, заедно със сестра си и майка си се принудили да заминат за Атина, където да търсят препитание. Последвали години на изпитания в големия град, далеч от родното място. На 17 години се жени, по настояване на майка си, но жена му умира скоро след брака, оставайки му син.
На 28 юли 1879 г. е ръкоположен за дякон в храм „Преображение Господне” в кв. „Плака”, а след пет години, на 2 март 1884 г., е ръкоположен за свещеник в скромен параклис, посветен на св. Илия в кв. „Монастираки”. Служи на светия олтар в продължение на около 50 години (1884-1932 г.) и в храмовете „Св. Пантелеймон” и „Св. Йоан Предтеча” на бул. „Вулиагмени”, където днес са и неговите мощи.

Неуморен, благочестив, добросърдечен, честен, предан на служението, скромен, незлобив, смирен, изпълнен с кротост, излъчващ благодат и нравствена чистота! Той служел ежедневно света Литургия в продължение на половин век, често отслужвал бдения и молебни канони. Това са свидетелствата, които имаме за него от очевидци – деца, които са го виждали как стои по време на служба издигнат над земята, както и писатели, като Пападиамантис и Моратиду, които ни оставят писмени документи за този беден ипростосърдечен, но същевременно мъдър, умен, по детски чист свещенослужител.

Не се привързал никога към парите, веднага и винаги раздавал на бедните спечеленото. Поддържал 11 семейства на вдовици и сираци, които подпомагал с години, докато децата отраснат до 14-годишна възраст. Помагал е на млади дякони да се изучат. Бил неуморим в служението. Човек, който живее чрез молитва и пост, служение на ближния и Бога! Неук, но омъдрен от Бога, съчетаващ детска наивност с дълбока разсъдителност, простота - с ловкост в отговорите. Господ го прославя с дара на чудотворството. Гонител на бесове, лечител, молитвеник, мъдър съветник. Преставил се в Господа през 1932 г., в Неделята на блудния син, в 10 ч. вечерта, след като в този ден е отслужил св. Литургия. Тялото му е оставено 3 дни за поклонение, на което се стича почти цяла Атина.

 

На 29 август 1992 г., след като е прославен официално за светец на Гръцката православна църква през 135-я Синодален период (1991-1992 г.), мощите му са изложени в сребърен саркофаг в десния притвор на храм „Св. Йоан Предтеча”, където са и днес.