Човек никога не е готов да загуби свой близък. Няма утеха за такава загуба. Освен времето, което сме прекарали заедно, миговете любов, които сме си подарили. Едно от нещата, които можем да научим от нашите починали близки, е как да се отнасяме към живите. За какво съжалявяме, когато загубим любим човек? За какво най-много ни боли? За пропуснатите възможности да бъдем заедно, заедно да направим нещо хубаво и незабравимо. За неизгладените недоразумения помежду ни. За раните, които сме им нанесли волно или неволно.
Източник:
книгата "През очите на вярата"
