В основата на всяко човешко действие или постъпка стоят мотивационни основания. Мотивът е това, което подтиква човека към действие, първопричината за всеки поведенчески акт: от най-елементарното действие, изпълнявано почти автоматично, до най-сложните форми на поведение, оказващи влияние върху развитието на човешкия живот. Още Аристотел (384-322 г. пр. Р. Хр.) определя страстта като един от водещите мотиви в поведението на човека.
Източник:
“Страсть как мотив поведения человека и причин нервно-психический заболеваний”
Господ гледа в дълбината на сърцето какво желае то, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме мъки и неволи.
С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и животът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава нямаме мир и покой.
Любовта стои на първо място в християнството. Тя именно описва Божието битие и явява неговия лик (ήθος). Бог е любов: любов е като единосъщна и неразделна лична, т.е. от лица Троица.
Съвременното ни общество е обхванато от манията по „звездите”. Това се отнася не само до музикалния бранш, но и до различни други сфери на човешкия живот – спорт, филмова индустрия, литература, политика, кулинария... и т. н. Днес се търсят и се котират не толкова талантите, колкото „звездите”, а с личен чар и добър имидж „звезди” могат да станат и не дотам способни в дадена област хора. Общественото внимание днес е насочено именно върху такива „звезди” – продукти на шоу-бизнеса, а не върху стойностните достижения на човешкия дух.
Познавам не един и двама християни, които след въцърковяването си, в стремежа си да скъсат напълно с предишното си „аз” оставят досегашните си занимания, някои от които коствали им години наред обучение и усъвършенстване. Аз съм от тях. Не че клавирната музика или изобразителното изкуство са загубили кой знае колко в мое лице.
- Ваше Високопреподобие, това не е първото Ви посещение в България. Предишния път, когато дойдохте, беше 1992 г., ако не се лъжа. Тогава Българската църква имаше проблеми с разкола, сега нещата са по-различни. Какво Ви направи впечатление този път, когато дойдохте в нашата страна?
- Отец Тихон, под ваше управление са най-големите в Русия, а може би и в целия православен свят, православни сайтове и издателство, чиито издания излизат в милионен тираж. Сам казахте, че само за един ден над 10 хиляди човека влизат да четат рravoslavie.ru. Това, съгласете се, е изключително силен фактор за въздействие и от тук – изключително голяма отговорност.
Игумен Пьотър (Пиголь) възглавява от 1999 г. редакционния отдел в Издателския съвет на Московската патриаршия, а от 2002 г. е завеждащ информационно-издателския сектор на Отдела за религиозно образование и катехизация на Руската православна църква. Той е първият зам.-ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослов" и е декан на Философско-богословския факултет.
