Да гле­да­ме на всич­ко през приз­ма­та на Ис­ти­на­та, ко­я­то е Хрис­тос

Версия за печат

- Отец Ти­хон, под ва­ше уп­рав­ле­ние са най-го­ле­ми­те в Ру­сия, а мо­же би и в це­лия пра­вос­ла­вен свят, пра­вос­лав­ни сай­то­ве и из­да­тел­с­т­во, чи­и­то из­да­ния из­ли­зат в ми­ли­о­нен ти­раж. Сам ка­зах­те, че са­мо за един ден над 10 хи­ля­ди чо­ве­ка вли­зат да че­тат рravoslavie.ru. То­ва, съг­ла­се­те се, е из­к­лю­чи­тел­но си­лен фак­тор за въз­дейс­т­вие и от тук – из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма от­го­вор­ност. Въп­ро­сът ми към вас е след­ния: тряб­ва ли, и как­ви прин­ци­пи тряб­ва да спаз­ва цър­ков­ни­ят жур­на­лист и пуб­ли­цист?Към коя ис­ти­на тряб­ва да се при­дър­жа: към она­зи, ко­я­то виж­да с очи­те си, фак­ти­те та­ки­ва, как­ви­то са, или към Хрис­то­ва­та Ис­ти­на, ко­я­то пос­та­вя пред хрис­ти­я­ни­те ед­ни дру­ги, раз­лич­ни прин­ци­пи на от­но­ше­ние и дейс­т­вия?

- Ние хрис­ти­я­ни­те, в то­ва чис­ло и за­ни­ма­ва­щи­те се с цър­ков­на жур­на­лис­ти­ка, тряб­ва на всич­ко да гле­да­ме през приз­ма­та на Ис­ти­на­та, ко­я­то е Хрис­тос. За нас във всич­ки слу­чаи най-важ­на е Ис­ти­на­та, Хрис­то­ва­та ис­ти­на. Чо­веш­ка­та прав­да е лу­ка­ва. Мно­го лу­ка­ва. За­то­ва би би­ло пъл­но бе­зу­мие да се ори­ен­ти­ра­ме по нея. Ори­ен­ти­ра­не­то по чо­веш­ка­та прав­да, по прав­да­та на “ми­ра се­го” от­ва­ря вра­ти­те на кня­за на ми­ра се­го. За­то­ва за нас во­де­ща, оп­ре­де­ля­ща, тряб­ва да е Бо­жи­я­та прав­да, Ис­ти­на­та на Цър­к­ва­та. Но тук има ед­на още по-го­ля­ма опас­ност. Да пред­с­та­виш лъ­жа­та, кле­ве­та­та, ом­ра­за­та, ка­то Хрис­то­ва­та прав­да. За­то­ва тряб­ва мно­го се­ри­оз­но, от­го­вор­но и от чис­та съ­вест да го­во­рим за те­зи или оне­зи съ­би­тия, за те­зи или оне­зи яв­ле­ния.

Но ка­то го­во­рим за то­ва, е нуж­на кон­к­ре­ти­ка: как­ви яв­ле­ния, как­во от­ра­зя­ва­ме.

- Нап­ри­мер, ко­га­то виж­да­ме не­дос­та­тъ­ци в цър­ков­ния жи­вот, в ду­хов­ни­ци…

- Ко­га­то виж­да­ме ня­как­ви не­га­тив­ни яв­ле­ния в Цър­к­ва­та, пър­во за се­бе си, трез­во, с чис­та съ­вест и с бол­ка на сър­це­то, тряб­ва вни­ма­тел­но да из­с­лед­ва­ме слу­чая, да го раз­г­ле­да­ме имен­но през пог­ле­да Хрис­тов, пог­ле­да на Он­зи, Кой­то е Прав­да и Ис­ти­на

- …и Мир, и Лю­бов…

- Да, Кой­то е Ис­ти­на, Мир, Лю­бов… След то­ва да пре­це­ним ко­га, на ко­го и как да пред­с­та­вим сво­е­то виж­да­не за то­зи или он­зи проб­лем, и то пак съ­об­раз­но прин­ци­пи­те, ко­и­то ни е дал Гос­под.

Зна­е­те ли, преп. Йо­сиф, на­ши­ят ве­лик Оп­тин­с­ки ста­рец, вед­нъж ка­зал: “Рев­ност­та на же­ла­е­щи­те да по­бе­дят зло­то, са­ма по се­бе си е го­ля­мо зло.” Лю­та­та рев­ност да по­бе­диш зло­то е го­ля­мо зло.

- Зло­то вън от те­бе?

- Вън от те­бе, за­що­то же­ла­ни­е­то да се бо­риш със зло­то вън от те­бе, е ос­но­ва­но на гор­дост.

То­ва съв­сем не оз­на­ча­ва, че цър­ков­ни­ят жур­на­лист, цър­ков­ни­ят пуб­ли­цист тряб­ва да мъл­чи за не­га­тив­ни­те яв­ле­ния. Да го­во­ри за де­ла­та на Цър­к­ва­та, е не­гов дълг, пос­лу­ша­ние, не­го­во­то слу­же­ние, но тряб­ва да го­во­ри та­ка, как­то ни е за­по­вя­да­но в Еван­ге­ли­е­то, а не по свое ус­мот­ре­ние. Как­во е ка­за­но: съг­ре­шил ли е бра­тът ти, оти­ди и го изоб­ли­чи пър­во на­са­ме. Ако не те пос­лу­ша, до­ве­ди още един сви­де­тел, ако пак не пос­лу­ша, из­вес­ти на Цър­к­ва­та, ако и Цър­к­ва­та не пос­лу­ша, да ти бъ­де ка­то езич­ник и т. н. (вж. Мат. 18:15-17) Ако дейс­т­ва­ме по то­зи на­чин, е ед­но, но ако си въ­об­ра­зим, че сме оръ­дие на Бо­жия съд и за­поч­нем да тръ­бим пред об­щес­т­во­то…

- С три­бу­на­та, с ко­я­то раз­по­ла­га съв­ре­мен­ният жур­на­лист, в уси­ли­е­то си да нап­ра­ви доб­ро, мо­же да сът­во­ри го­ля­мо зло, така ли?

- Да раз­ду­ха скан­дал, да дис­к­ре­ди­ти­ра Цър­к­ва­та… От­го­вор­ност­та е ог­ром­на. От­го­вор­ност­та на все­ки хрис­ти­я­нин за вся­ка ду­ма е го­ля­ма, а в още по-го­ля­ма сте­пен то­ва ва­жи за цър­ков­ния жур­на­лист, чи­я­то ду­ма се раз­п­рос­ти­ра тол­ко­ва на­да­ле­че. То­ва е мно­го се­ри­о­зен въп­рос! Мно­го ва­жен!

Пос­то­ян­но тряб­ва да вни­ма­ва­ме да­ли на­ша­та рев­ност съ­от­вет­с­т­ва на еван­гел­с­ки­те по­ве­ли. Да изоб­ли­ча­ва­ме зло­то - не оз­на­ча­ва да осъж­да­ме чо­ве­ка. Ко­га­то пи­шем се­ри­оз­но и за­дъл­бо­че­но по да­ден проб­лем, кой­то ра­зяж­да Цър­к­ва­та, не е не­об­хо­ди­мо да спо­ме­на­ва­ме кон­к­рет­ни име­на, да ви­зи­ра­ме кон­к­рет­ни ено­рии, за­що­то ка­то хрис­ти­я­ни тряб­ва да сме неп­ри­ми­ри­ми към зло­то, но ми­лос­ти­ви и про­ща­ва­щи към пад­на­лия брат, да го на­сър­ча­ва­ме да се из­п­ра­ви, а не да го смаз­ва­ме с об­ви­не­ни­я­та си. Ка­за­но ни е: “Не учас­т­ву­вай­те в без­п­лод­ни­те де­ла на тъм­ни­на­та; нап­ро­тив, изоб­ли­ча­вай­те ги.” (Ефес. 5:11)  – де­ла­та, а не чо­ве­ка. Де­ла­та!
- И още: “Кой си ти, кой­то съ­диш чуж­дия слу­га? Пред своя Гос­по­дар стои той, или па­да. И ще бъ­де из­п­ра­вен, за­що­то Бог е мо­щен да го из­п­ра­ви ” (Рим. 14:4).

- Гос­под е ка­зал: “Аз съм, Кой­то из­пит­вам сър­ца и вът­реш­ност; и все­ки­му от вас ще въз­дам спо­ред де­ла­та му” (вж. Откр. 2:23) и ние не мо­жем да си прис­во­я­ва­ме та­зи власт. Ос­вен то­ва да има­ме пред­вид, че ние ви­на­ги гле­да­ме слам­ки­те в око­то на дру­ги­те, имай­ки гре­да в сво­е­то, че ние са­ми­те сме греш­ни­ци и то­ва пра­ви пре­цен­ки­те ни из­к­ри­ве­ни. Ка­за­но е: “Гос­под дой­де да спа­си греш­ни­ци­те, от ко­и­то пър­ви­ят съм аз.” Ако раз­би­ра­ме всич­ко то­ва, то то­га­ва има на­деж­да, че у нас има дар на раз­съж­де­ние и че мо­жем ду­хов­но да се ори­ен­ти­ра­ме в да­де­на си­ту­а­ция и да взе­мем пра­вил­но ре­ше­ние. Но то­ва тряб­ва да ста­ва спо­кой­но, без да се раз­пал­ва­ме, не нас­тър­ве­но, страс­т­но, а да раз­съж­да­ва­ме и да го­во­рим за зло­то, ко­е­то ра­зяж­да Цър­к­ва­та с кро­тост, „защото човешкият гняв не върши Божията правда” (Яков. 1:20). И да се мо­лим, пос­то­ян­но да се мо­лим Бог да ни на­у­чи как да пос­тъ­пим.

- А как­во спо­ред вас да е от­но­ше­ни­е­то на Цър­к­ва­та към свет­с­ки­те жур­на­лис­ти?

- Ние от­ли­ча­ва­ме доб­ро­съ­вес­т­ни­те и доб­ро­на­ме­ре­ни жур­на­лис­ти от оне­зи жур­на­лис­ти, ко­и­то ап­ри­о­ри имат неп­ри­я­зън към Цър­к­ва и тър­сят един­с­т­ве­но сен­за­ции и по­во­ди да раз­дух­ват скан­да­ли. Но сме на­яс­но, че свет­с­ки­те сред­с­т­ва за ма­со­ва ко­му­ни­ка­ция ви­на­ги, без из­к­лю­че­ние са свет­с­ки ори­ен­ти­ра­ни и ан­га­жи­ра­ни и не би­ва да се заб­луж­да­ва­ме, че те ще тър­сят доб­ро­то на Цър­к­ва­та, на Пра­вос­ла­ви­е­то. Да­ли ще от­ра­зя­ват съ­би­ти­я­та в Гру­зия или в бив­ша Югос­ла­вия, или про­це­си­те на гло­ба­ли­за­ция, те ви­на­ги ще се ръ­ко­во­дят и ще за­щи­та­ват оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си, а не Пра­вос­ла­ви­е­то.

Раз­би­ра се, и сред свет­с­ки­те жур­на­лис­ти има вяр­ва­щи хо­ра, хрис­ти­я­ни, но тех­ни­те въз­мож­нос­ти са ог­ра­ни­че­ни, те са при­ну­де­ни да след­ват по­ли­ти­ка­та, кур­са на ме­ди­я­та, в ко­я­то ра­бо­тят.

- На­у­чих­ме за дра­ма­тич­но­то прек­ра­тя­ва­не на от­но­ше­ни­я­та на Гръц­ка­та ар­хи­е­пис­ко­пия със сред­с­т­ва­та за ма­со­ва ко­му­ни­ка­ция съв­сем нас­ко­ро. Как стои то­зи въп­рос при вас, в прес­цен­тъ­ра към Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия?

- Ние има­ме прес­цен­т­ро­ве не са­мо към Пат­ри­ар­ха­та, но и към вся­ка епар­хия. В на­ча­ло­то имах­ме проб­ле­ми, не­раз­би­ра­не от стра­на на жур­на­лис­ти­те, изо­па­ча­ва­не на ин­фор­ма­ци­я­та, но из­ми­на­ха 2-3 го­ди­ни и ус­та­но­вих­ме доб­ри от­но­ше­ния. При вся­ко по­ло­же­ние то­ва ни да­ва въз­мож­ност да под­не­сем на СМИ обек­тив­на ин­фор­ма­ция за ед­ни или дру­ги про­це­си в Цър­к­ва­та, а то­ва е мно­го важ­но за нас. Ако ня­мат яс­на и точ­на ин­фор­ма­ция, жур­на­лис­ти­те ста­ват по­доз­ри­тел­ни и си я из­мис­лят.

Раз­би­ра се, не всич­ки жур­на­лис­ти са ко­рек­т­ни, но ние раз­съж­да­ва­ме та­ка: ако ня­кой пре­и­на­чи ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то сме им да­ли и пос­тъ­пи не­доб­ро­съ­вес­т­но, не­ко­рек­т­но … - е, Цър­к­ва­та в сво­я­та хи­ля­до­лет­на ис­то­рия е виж­да­ла тол­ко­ва мно­го бе­зум­ци, че един по­ве­че или по-мал­ко ня­ма да я раз­ру­шат. Ако има ня­как­ва об­ща, ор­га­ни­зи­ра­на кам­па­ния сре­щу Цър­к­ва­та, раз­би­ра се, тряб­ва да се прек­ра­ти об­ще­ние, но ако ста­ва въп­рос за от­дел­ни жур­на­лис­ти - не, за­що­то зна­ем, че и не­доб­ро­на­ме­ре­ни­ят и не­доб­ро­съ­вес­т­ни­ят жур­на­лист и до­ри яв­ни­ят го­ни­тел мо­же да се про­ме­ни. Гос­под ще го из­ме­ни.
- А то­ва сът­руд­ни­чес­т­во с Цър­к­ва­та пре­об­ра­зи ли към по-доб­ро жур­на­лис­ти­те, с ко­и­то вие ра­бо­ти­те, по­дейс­т­ва ли им бла­гот­вор­но?

- Да, раз­би­ра се. Жур­на­лис­ти­те из­пол­з­ват мно­го кли­ше­та за Цър­к­ва­та и ан­ти­цър­ков­ни сте­ре­о­ти­пи, но ко­га­то ви­дят, че ние ни­то сме зли, ни­то сме лу­ди, ко­га­то ви­дят, че сме нор­мал­ни, об­ра­зо­ва­ни, съв­ре­мен­ни, ра­зум­ни, доб­ро­на­ме­ре­ни… - те про­ме­нят мне­ни­е­то си, а от­там и от­но­ше­ни­е­то си и то­ва про­ли­ча­ва в ма­те­ри­а­ли­те им за Цър­к­ва­та.

Пре­ди по пра­ви­ло ма­те­ри­а­ли­те за Цър­к­ва­та бя­ха не­га­тив­ни. Се­га жур­на­лис­ти­те ни поз­на­ват и не ис­кат да ка­жем за тях: “Как­во си на­пи­сал! Как­ви са те­зи не­ща?” Ко­га­то чу­ят ня­ка­къв слух, те не бър­зат да пи­шат, а пър­во мис­лят, пи­тат ни, ние им каз­ва­ме: “Ела­те, виж­те до­ку­мен­ти­те и се убе­де­те са­ми!” И те си каз­ват: “А, да, то­ва е по­ред­ни­ят глу­пав слух…” и се от­каз­ват да пи­шат или пи­шат не­що в за­щи­та на Цър­к­ва­та. Тряб­ва да се ра­бо­ти с жур­на­лис­ти­те се­ри­оз­но, с ува­же­ние към ра­бо­та­та им, спо­кой­но, пре­ме­ре­но.