Християнин в света

Виждала съм много пъти тези икони - двата ангела, разположени от двете страни на вратата на църквата на Софийската духовна семинария, които приканват вярващите да влязат от притвора в централната част на храма; голямата икона на св. Йоан Рилски, която посреща влизащите в ректората на Семинарията при разделянето на стълбището в две посоки; главата на св. крал Стефан Милутин в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” и иконата на храмовата светица в същата църква...

Смирението на християнина и неговото търпение са близки качества. Но търпението като особен израз на християнската мъдрост заслужава отделно внимание.

Християнството призовава вярващия, пък и всеки друг човек, да живее разум­но и да не губи напразно времето, отредено му на тази земя. Какво ни дава празното любопитство? Празните разговори? Безцелното шляене? Нищо. Те пречат да вър­вим по пътя на духовното и интелектуално усъвършенстване. Нехайството стои в основата на този повърхностен живот. Някои намират, че е по-лесно така да се жи­вее, други го превръщат в мода.

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя” (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си.