Есеистика

ТРИТЕ КРЪСТА НА БЪЛГАРИЯ

Автор: 
Румен Стоянов

Никой не знае колко са кръстовете, изобразени в милодрагото ни отечество, от времената първохристиянски, та до ден сегашен: над, в черкви, прицърквия, по икони, стенописи, книги, надгробия, окачени с верижки, обеци, бродирани по тъкани и прочие, но тук ще кажа за едни други.

ЕЗИКЪТ НАМ НАСУЩНИЙ И ДЯКОНЪТ ИГНАТИЙ

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Че какво пък общо имат, освен дето го е той говорил, писал? Да, имат и е в кратце следното: Дяконът не чакал някой да ни освобождава, тръгнал да буди/буни народа, той, той да извоюва свободата си. Две империи, Австро-унгарската и Руската, не могли да капичнат или поне разпарчетосат Османската, пък хванал се човек малообразован да подкокоросва българите срещу ѝ.

ХУЛА + ПОРУГАНИЕ + ПОКУШЕНИЕ

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Срещу не какво да е, а против самото дело на св. св. Кирил и Методий, небесните съпокровители на Европа. Твърдение стряскащо: кой българин, кой не изпитва благодарност към стореното от Първопросветителите, кой, кой не се прекланя пред извършеното от них, обуквили говора ни мил? Запитали ученици Христа Господа Спасителя как да познаят кой какъв е и Синът Божий отвърнал: „по плодовете им ще ги познаете“, сиреч постъпките (Матей 7:16).

ЦЕЛИТЕЛНИЦА

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Така се нарича една от чудотворните икони на Богородица, лекуваща молители. Не съм чувал другаде това обозначение да бива употребявано. Срещаме целител, целителка, изцелител, изцелителка, изцеление, изцеляване, изцеляващ/а/о/и, изцелен/а/о/и, целителен/на/но/ни, целя. Кой незнайник е проявил такъв изтънчен/отсенен езикоусет, че съумял да измисли дума, в състояние да указва един единствен свой носител?  Целителки много, Целителница една.

ПРАВОСЛАВИЕ И БЪЛГАРОСЛОВИЕ

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Втората дума бе измислена от моя смиреност и затуй ще я поясня, че да не остане съмнение или неяснота досежно значението ѝ: български език, българоезичие, българоезиковост. Но тук ще кажа и река само за техен дял: книжовността. И долните редове би могло да носят заглавие „Православие и българокнижовност“.

В НАЧАЛО

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

По милост Божия българската писмена словесност начева не с какво да е, а с Библията. Случайност? Произволност? Не вярвам, по простата причина, че не може да е. Колко други книжовности са удостоени с тая необикновена чест? Защо тям не била отредена тя?

НЕСКРОМНО ЗА СКРОМНОСТТА

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Имах ли детска мечта? Коя ще да е била? Не я помня, ако въобще тя ме е вълнувала. Уверен съм в едно: аз не мога я назова, пък някои от ранна възраст искали да станат еди какво и са в състояние, порасли, да заявят: постигнах моя детски блян или не. Аз нямам спомен за такъв копнеж, голям в малолетните ми очи. Впрочем не мога обади тоже като гимназист какъв съм желал да стана.

ПРИЗНАНИЕ

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Да, охотно чета православна книжнина. Ради Вярата, чедолюбивата ни Църква Майка, всебългарщината, но същевременно изпитвам и услада от езика: той, в зависимост от употребяващия го, може да изобилства с думи, които ги няма другаде, пък са наши, а не готовляци, надомъкнати от маймунлуци. Къде вън от него бих научил, примерно, красивото прилагателно боголик/а/о/и? Ще подкрепя това мое увлечение с глаголи два: охристявам и одяволявам, в добавък охристявам се, (да) се охристя; одяволявам се, (да) се одяволя.

НЕКА БЪДЕ И ПРЕБЪДЕ

Автор: 
Румен Стоянов

ОТИ, ПА ЗАЩО

Автор: 
РУМЕН СТОЯНОВ

Неделя последна от септември. Чудното село Драганово. Богослужба в православната черква „Свети пророк Илия”. Двама свещеника, единият инок, певица. Богомолец един: моя смиреност. Не беше погребение, ала ми стана тъжно: защо нямаше други молители, нали звънарната ясно и красиво бе оповестила предстоящата литургия?