Есеистика

Че какво пък общо имат, освен дето го е той говорил, писал? Да, имат и е в кратце следното: Дяконът не чакал някой да ни освобождава, тръгнал да буди/буни народа, той, той да извоюва свободата си. Две империи, Австро-унгарската и Руската, не могли да капичнат или поне разпарчетосат Османската, пък хванал се човек малообразован да подкокоросва българите срещу ѝ.

Така се нарича една от чудотворните икони на Богородица, лекуваща молители. Не съм чувал другаде това обозначение да бива употребявано. Срещаме целител, целителка, изцелител, изцелителка, изцеление, изцеляване, изцеляващ/а/о/и, изцелен/а/о/и, целителен/на/но/ни, целя. Кой незнайник е проявил такъв изтънчен/отсенен езикоусет, че съумял да измисли дума, в състояние да указва един единствен свой носител?  Целителки много, Целителница една.

По милост Божия българската писмена словесност начева не с какво да е, а с Библията. Случайност? Произволност? Не вярвам, по простата причина, че не може да е. Колко други книжовности са удостоени с тая необикновена чест? Защо тям не била отредена тя?

Да, охотно чета православна книжнина. Ради Вярата, чедолюбивата ни Църква Майка, всебългарщината, но същевременно изпитвам и услада от езика: той, в зависимост от употребяващия го, може да изобилства с думи, които ги няма другаде, пък са наши, а не готовляци, надомъкнати от маймунлуци. Къде вън от него бих научил, примерно, красивото прилагателно боголик/а/о/и? Ще подкрепя това мое увлечение с глаголи два: охристявам и одяволявам, в добавък охристявам се, (да) се охристя; одяволявам се, (да) се одяволя.