Есеистика

В Свещеното Писание четем: „Слепи фарисеино, очисти първом изотвътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън“. И сякаш упрекът е недостатъчно силен, ето го продължен: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, загдето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота“ (Матей 23:26, 27). Осъдителната присъда изрекъл не кой да е, а от Самси Всеизбавителят Иисус Христос, Синът Божи. Повелята може да бъде отнесена и към днешното състояние на езика нам насущний, той е оприличим с упоменатите две съдини.

Че какво пък общо имат, освен дето го е той говорил, писал? Да, имат и е в кратце следното: Дяконът не чакал някой да ни освобождава, тръгнал да буди/буни народа, той, той да извоюва свободата си. Две империи, Австро-унгарската и Руската, не могли да капичнат или поне разпарчетосат Османската, пък хванал се човек малообразован да подкокоросва българите срещу ѝ.

Така се нарича една от чудотворните икони на Богородица, лекуваща молители. Не съм чувал другаде това обозначение да бива употребявано. Срещаме целител, целителка, изцелител, изцелителка, изцеление, изцеляване, изцеляващ/а/о/и, изцелен/а/о/и, целителен/на/но/ни, целя. Кой незнайник е проявил такъв изтънчен/отсенен езикоусет, че съумял да измисли дума, в състояние да указва един единствен свой носител?  Целителки много, Целителница една.

По милост Божия българската писмена словесност начева не с какво да е, а с Библията. Случайност? Произволност? Не вярвам, по простата причина, че не може да е. Колко други книжовности са удостоени с тая необикновена чест? Защо тям не била отредена тя?