Вървим забързани към работните си места или обратно уморени към вкъщи. Вървим замислени за толкова “важни неща” загрижени, делови, сериозни. Вървим загрижени за професионалната си реализация, сякаш това е единственото условие за реализацията ни като личности. Междувременно оставаме глухи за толкова много призиви за проява на човечност!
Източник:
книгата "През очите на вярата"